В периода между 26 и 27 януари се очаква Земята да попадне под въздействието на ново геомагнитно смущение. Прогнозата е публикувана от Лаборатория по слънчева астрономия към Института за космически изследвания и Институт по слънчево-земна физика, които следят динамиката на слънчевата активност и влиянието ѝ върху околоземното пространство.
Според актуалните данни, до 25 януари геомагнитната обстановка ще остане стабилна и не се очакват значими смущения. Учените отбелязват, че през този период нивото на слънчева активност е относително ниско, а параметрите на слънчевия вятър не предполагат риск за технологичните системи или за здравето на хората.
Ситуацията обаче се променя от 26 януари, когато се прогнозира повишена геомагнитна активност. Очакваната магнитна буря е класифицирана като слаба – ниво G1 по петстепенната скала на геомагнитните бури. По предварителни оценки смущенията ще се задържат през целия ден на 26 януари и ще продължат и на следващия ден, като геомагнитният фон ще остане нестабилен.
Подобни прогнози се потвърждават и от международни центрове за космическо време, включително NOAA Space Weather Prediction Center, които също отчитат вероятност за умерени смущения в магнитното поле на Земята в края на периода. Според тях буря от клас G1 може да доведе до леки колебания в електропреносните мрежи в по-високите географски ширини, минимални смущения в радиокомуникациите и повишена вероятност за поява на полярни сияния.
Експерти по космическо време уточняват, че макар бурята да не се очаква да бъде опасна, хората, чувствителни към промени в геомагнитната среда, могат да изпитат временен дискомфорт. В същото време операторите на сателитни системи и авиационни служби продължават рутинния мониторинг, тъй като дори слаби магнитни бури могат да окажат влияние върху навигационните и комуникационните системи.
Учените подчертават, че подобни явления са нормална част от настоящия слънчев цикъл, който постепенно се доближава до своя максимум. Очакванията са през следващите месеци честотата на геомагнитните смущения да се увеличи, което прави навременното информиране и международния обмен на данни ключови за ограничаване на потенциалните последици.
