Мирът е възможен единствено чрез правила и международни институции, а не чрез неформални съвети с неясни функции. Това заяви президент Росен Плевнелиев (2012 – 2017 г.) в интервю за БНТ, в което коментира българския подпис под Хартата на Съвета за мир на Доналд Тръмп, бъдещето на стратегическите отношения със САЩ и излизането на президента Румен Радев на партийната сцена.
Според Плевнелиев, евентуалната "доброволна абдикация" на Радев би била безпрецедентна за българската демокрация и ще доведе до сериозно пренареждане на политическото пространство.
- БНТ: Господин Плевнелиев, как оценявате участието на България в т.нар. Съвет за мир на Доналд Тръмп и подписа, положен под хартата от премиера в оставка Росен Желязков? Добър ход ли беше това?
- Росен Плевнелиев: Моето лично мнение е ясно – ако зависеше от мен, не бих сложил подписа си под такъв документ. Причината е проста: нито президентът Тръмп, нито президентът Путин, нито голяма част от държавните глави, участващи в този съвет, са символ на системно усилие за мир. Мир може да има единствено там, където има правила и работещи институции. Днес виждаме как именно тези лидери рушат правилата на международния ред, вместо да ги създават. Истинският път към мир минава през ООН и Съвета за сигурност – чрез дебат, търсене на консенсус и легитимни решения. Не може да има мир чрез създаването на паралелни органи с неясни функции и правила. Въпреки това разбирам защо българското правителство е положило подписа си и виждам три основни причини за това.
- Кои са те?
- Първата причина е личността на Николай Младенов. Той е изключителен дипломат – най-доброто, което България има, и заслужава пълна подкрепа в мисията си за мир в Газа. Надявам се да успее, но това е възможно само при спазване на правата както на палестинците, така и на израелците, и при зачитане на принципа за две държави. Втората причина е аргументът на премиера Желязков, с който съм съгласен – по-добре България да бъде на масата, отколкото в менюто. Това е прагматична и разумна позиция. Има и кошмарен сценарий: след няколко месеца България да има ляв президент, ляв популистки премиер и популистко парламентарно мнозинство, докато президентите Тръмп и Путин си разпределят света и сферите на влияние. В такъв контекст е по-добре да сме участник, а не обект. Третата причина е стратегическото партньорство на България със САЩ, което тепърва ще се задълбочава. Предстои строителство на ядрена централа, предстои решение за съдбата на "Лукойл" – най-голямата рафинерия на Балканите. Това може да се превърне в американска инвестиция. Затова разбирам прагматичните аргументи на правителството. Моите аргументи обаче, като бивш президент, са преди всичко морални.
- Вие заговорихте за възможно бъдеще с ляв президент и ляв премиер. Как виждате излизането на Румен Радев на партийната сцена?
- Всеки президент остава в историята с не повече от едно изречение. Изречението за президента Радев ще бъде: "абдикира от поста". Той напуска президентската институция, за да се бори за властта и да стане министър-председател. За мен това е сериозно падение на българската демокрация – нещо, което досега нито един държавен глава не си е позволявал. Това е третата абдикация в историята на Третото българско царство, но абдикациите на Батенберг и Фердинанд бяха по съвсем различни, недоброволни причини. Тук говорим за първата доброволна абдикация на български президент – акт, който не помага на демокрацията ни по никакъв начин. Още от самото начало беше очевидно, че разбирането на Румен Радев не е да бъде обединител на нацията, а да се бори за власт.
- Ще доведе ли това до пренареждане на избирателите?
- Категорично да. Надявам се българските граждани да гласуват мъдро и да си дадат сметка кой кой е. Каква алтернатива е президентът Радев, след като девет години е във властта, назначи седем служебни правителства и подписа договора "Боташ" по начина, по който го подписа – в последния момент? Очаквам пренареждане в политическото пространство и, дай Боже, повече демокрация, по-малко популизъм, повече коалиционна култура и ясни дългосрочни приоритети за България.
- Възможна ли е бъдеща колаборация между ГЕРБ и партията на Румен Радев?
- Категорично не. Смятам, че ГЕРБ ще бъде в комфортната позиция да бъде единственият истински политически опонент на Румен Радев. Големият ми страх е друг – че през 2026 г. може да станем свидетели на едно от най-големите предателства в българската политика. Това би било решение на ПП-ДБ, които се самоопределят като проевропейски и продемократичен блок, да си сътрудничат с президента Радев – същия човек, който ги нарече "шарлатани". Ако това не е така, очаквам ясно и категорично опровержение от лидерите им. Да излязат и да кажат: "Никога и по никакъв начин няма да си сътрудничим с президента Радев". ДБ го заявяват ясно, ПП обаче мълчат – същите, които бяха родени под крилото на президента Радев, които го подкрепиха при преизбирането му, а след това бяха наречени "шарлатани". Всички помним плакатите "Президентът Радев е президент на почтените". Историята се разви по съвсем различен начин.
