Гинекологична болница беше осъдена за принудително бащинство от Софийския апелативен съд. Лечебното заведение трябва да заплати още над 20 хиляди евро към присъденото от Софийския градски съд 10 хиляди лева обезщетение на Людмил Петровски, съобщи Нова.
То е за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в трайна и необратима промяна в личния му живот и свързаните с това негативни преживявания и силен психоемоционален стрес, пишат съдиите от Софийския апелативен съд. Адвокат на потърпевшия е Стоян Стойков.
Пред Мариета Николаева във филма „(Не)порочно зачатие” Людмил Петровски разказа как, без да знае и без негово разрешение, е станал баща. Използван е негов биологичен материал, оставен за съхранение в клиниката. Година по-късно той е поканен на кръщене на дъщеря си.
„Като в турски сериал съм. Животът ми е филм… обърна се на 180 градуса. Не го пожелавам на никой, защото казват, че съдбата е въпрос на избор, не на шанс. Но аз не съм избрал тази съдба”, разказва Людмил Петровски.
„По това време имах сериозна връзка с момиче от Варна. Бяхме заедно близо 3 години и с нея пробвахме да имаме дете. На семейни начала живеехме, но по естествен начин не се получаваше да забременее. Започнахме изследвания за инвитро”, разказва потърпевшият.
Взеха ми стандартни кръвни проби и на следващия ден отидох и оставих за съхранение мой материал. Защото съм на години… не съм първа младост. Трябваше да кажа колко дълго да се пази материалът. Написах първо два месеца, след това написах 6 месеца. И така оставих материал там”, твърди Людмил. И допълва: „За съхранение оставих генетичен материал. Не за донорство. За съхранение, както е посочено в документите”.
„Декември ми изпраща снимка с детето. Честити ми Коледа . И на Бъдни вечер ми написа, че ще правят кръщене на детето и ме канят. Обадих ѝ се и я попитах като какъв се явявам на това кръщене? Тя ми каза: „Как като какъв? Ти си баща на детето!”, споделя потърпевшият.
Шокът е огромен за Людмил, но примесен и със силно съмнение. Затова настоява да направят ДНК тест. Иванова предупреждава в лабораторията да не се изненадват от резултата, защото инвитро процедурата е с донорска яйцеклетка.
„Оказа се, че аз съм баща на 99, 9 процента, а тя е О процента. Тя не е биологична майка на детето”, заяви Людмил.
Този резултат е преломен и животът му тръгва в друга – непланирана посока. „Връзката ми с жената, с която имах намерение за създам семейство, и да имам дете от нея - приключи. Дойде ми като гръм от ясно небе. Но детето е факт. И аз го приех - явно така е било писано да стане, макар и по много странен начин”, посочва Петровски.
По думите му жената не му е дала никакви обяснения и му е казала само, че „детето си е нейно и било бутиково”.
Шокът е огромен. Отнема му известно време, за да приеме случилото се и да си подреди мислите. Опитва да погледне философски на обрата в живота си. И прави първата крачка –припознава детето като негова плът и кръв. „След кръщенето на детето започна ултиматуми да ми поставя. Че, ако не живея с нея, баба му и дядо му, на бала ще го видя. Тогава реших да припозная детето и да заведа дело. Това дете е факт, не мога да се откажа от него. Възпитанието не ми го позволява, а и съм вярващ”, посочва потърпевшият.
Иванова е лекар. Сега живее и работи в Плевен.
По време на съдебното дело е назначена графологична експертиза. Нейната задача е да установи дали положеният под номер 2 подпис е на Людмил Петровски. Експертът установява, че това не е неговият почерк и не той е подписал документа. Съдът поставя и втори въпрос пред експерта. Дали подписът в графа 2 е положен от Иванова. Тук експертът дава заключение, че и двата подписа са поставени от нея. Т.е тя се е подписала и в двете графи.
