Според POLITICO дълго отлаганата програма Future Combat Air System (FCAS), разработвана от Франция, Германия и Испания, вече широко се възприема от официални представители в Париж и Берлин като проект, който е близо до края си. Четирима европейски официални лица са заявили пред изданието, че формалното прекратяване на инициативата изглежда по-вероятно от пореден опит за нейното рестартиране.
Официален източник, запознат с позицията на френския президент Еманюел Макрон, посочва, че вероятността за обявяване на край на програмата нараства. Френски депутат, ангажиран с отбранителната политика, споделя същата оценка и казва, че проектът на практика е приключил, макар никой да не желае да го признае открито.
FCAS беше стартиран през 2017 г. от Макрон и тогавашния германски канцлер Ангела Меркел като водещ европейски проект за създаване на бойна система от шесто поколение. В центъра му стои нов боен самолет, подпомаган от дронове и общ „боен облак“. Провалът на програмата би представлявал сериозен политически удар за Макрон, който лично е инвестирал усилия в запазването ѝ. Проектът обаче е блокиран от близо година заради нерешени индустриални спорове.
Френски официални представители насаме признават, че изоставянето на FCAS би изпратило силно негативен политически сигнал, поради което Макрон продължава да настоява за неговото оцеляване. Публично Париж поддържа позицията, че усилията за спасяване на програмата продължават. Новият ръководител на френската агенция за въоръжения Патрик Пайу заяви тази седмица, че все още се търси изход. Нито френското министерство на отбраната, нито германското правителство са отговорили на запитванията на POLITICO.
Трудностите около FCAS се превърнаха в символ на по-широките проблеми на европейското отбранително сътрудничество в момент, когато континентът се превъоръжава заради Русия и несигурността около дългосрочния ангажимент на САЩ. Основният спор е свързан с пилотирания боен самолет, като Dassault и Airbus влизат в конфликт за лидерството, технологичния контрол и разпределението на работата. Dassault настоява за по-голяма водеща роля в разработването на Next Generation Fighter, ключовия елемент на FCAS.
Франция и Германия в продължение на месеци се опитваха да решат тези проблеми и бяха поставили краен срок 17 декември миналата година. Той изтече без постигане на споразумение, което засили песимизма и в двете столици.
Негативните перспективи съвпадат с вътрешни дискусии в Берлин за радикална промяна на курса. Според POLITICO германският канцлер Фридрих Мерц е обсъждал различни сценарии, включително разделяне на изтребителния компонент в отделни национални самолети или пълно изтегляне на Германия от проекта за изтребителя. Германски официални лица твърдят, че Мерц е споделил тези идеи с френски представители, макар Берлин все още да не е решил как официално да представи подобна промяна.
Несигурността насочи отново вниманието към конкуриращата се програма Global Combat Air Programme (GCAP), водена от Великобритания, Италия и Япония. Двама европейски представители в областта на отбраната са заявили пред POLITICO, че Германия тихомълком е проучвала какво би означавало присъединяване към GCAP. Италиански медии съобщиха, че премиерът Джорджа Мелони е дала знак за откритост към германско участие, когато темата е била повдигната от Мерц миналия месец.
След публикациите за интереса на Берлин към конкурентния проект Макрон, по информация на POLITICO, е изпратил писмо до Мерц с искане за яснота относно германската позиция за FCAS. Въпросът може да бъде обсъден по време на неформални разговори в кулоарите на срещата на Европейския съвет тази седмица.
Въпреки нарастващите съмнения германски официални лица твърдят, че Берлин все още иска да запази части от първоначалното сътрудничество, особено споделените елементи като бойния облак и други съвместни системи, дори ако самият изтребител в крайна сметка се раздели на отделни национални разработки.
