3 „несвоевременни“ причини да обърнем внимание на тази изложба.
Първата е свързана с темата, нежеланието на автора тя да бъде публично изговаряна, за да не се превърне в плакатна теза. Но въпреки това, тема, която не може да бъде заобиколена. Платната, включени в изложбата, са създадени в последните 4 години и са преработка на натрупаното напрежение и страх, породени от пандемията и войните около и вътре в нас. В момент, в който живеем в постоянен поток от образи на разрушения, фронтове и ожесточение, Якимов рисува не събитията, а тяхната утайка. „Последствия“ не показва войната. Тя работи с онова, което остава след нея.
Кирил Якимов: „Нямах избор. Трябваше да ги нарисувам. Моето поколение е свидетел на много войни – от Виетнам до Югославия, Ирак, Афганистан, Близкия изток. Дълго бяхме с идеята, че живеем в мир – пълна глупост. Войната винаги е била тук. Но днешните войни се случват в различен контекст. Те разкриват друга война – вътре в обществата. Омраза, която действа на всички нива. Това ме плаши повече дори от бойните действия.“
Втората причина е в избора на жанра. Художникът работи в полето на чистата абстрактна живопис – посока, която не е лесно смилаема и не буди особен публичен интерес, която прави неговият избор да изглежда несвоевременен. Но именно тази „несвоевременност“ се превръща в позиция, която Якимов следва повече от три десетилетия, прецизира я, без да се отклонява. В платната от настоящата изложба материята е видимо напрегната. Повърхностите са изграждани и разрушавани многократно. Част от композициите носят белези от предишни, заличени версии – остатъци от други картини, които не са успели да се случат докрай. И това натрупване не е ефект, а метод, който се занимава с това как образът се разпада под тежестта на прекомерната видимост.
Кирил Якимов: „Пространството се моделира чрез натрупване.Често прерисувам, оставям части от предишна картина. Работя върху стари платна. Превръщам една картина в съвсем друга.“
Третата причина е в самия автор. Якимов излиза пред публика рядко – тогава, когато натрупването стане невъзможно за удържане. В неговите публични появи няма пазарна или рационална логика. Те са свободен жест, резултат от вътрешна необходимост. Цялото присъствие на автора, а и на изложбата не е в унисон със съвременните публични жестове и търсения.
Кирил Якимов: „Някак останах встрани. Не търся оправдания. Не е поза. Просто нямах желание. Може би е въпрос на характер. Не исках – а и не можех – да бъда част от група или общност. Това винаги ми е било трудно.“
Кураторът Иво Милев подрежда експозицията като поредица от състояния – не като разказ, а като постепенно навлизане в един свят, в който агресията и страхът са трансформирани в пластическа енергия.
„Последствия“ е изложба за времето, в което живеем – време, в което войната отново е център, а не периферия. Но тя не крещи. Тя настоява. И прави видимо не събитието, а начина, по който го преживяваме под повърхността на ежедневието.
