Днес се навършват 153 години от гибелта на Васил Левски – Апостола на свободата, останал завинаги символ на саможертва, чест и безгранична любов към България.
Това написаха от фондация "Нашият дом е България" с идеолог арх. Пламен Пламенов Мирянов в официалната си страница.
На 18 февруари свеждаме глава в знак на признателност пред делото му и си припомняме завета му за чиста и свята република. Неговата вяра в свободата и силата на народа продължава да ни вдъхновява и днес, добавят от организацията.
Родолюбивата фондация отбелязва годишнината с две стихотворения, посветени на Апостола.
„Обесването на Васил Левски“ от Христо Ботев в изпълнение на ученикът - Борис Димчев.
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
„Левски“ от Иван Вазов в изпълнение на Янко Лозанов от концерт-спектакъла „БЪЛГАРИЙО, АЗ ВСИЧКО ТЕБЕ ДАДОХ“.
Окован и кървав, във тъмница ръгнат,
Апостолът беше на мъки подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси — грозно изпитанье —
един ответ даде и едно мълчанье
и казваше: „Аз съм Левски! Ей ме на!“
И никое име той не спомена.
Но тиранът люти да убий духът
една заран Левски осъди на смърт!
Царете, тълпата, мръсните тирани
да могат задуши гордото съзнанье,
гласът, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей,
измислиха всякой по една секира
да уморят всичко, дето не умира:
зарад Прометея стръмната скала,
ядът за Сократа с клеветата зла,
синджир за Коломба, кладата за Хуса,
кръста на Голгота за кроткий Исуса —
и по тоя начин най-грозний конец
в бъдещето става най-сяен венец.
Той биде обесен.
От "Нашият дом е България" припомнят и думите на Апостола на свободата: "Ако спечеля, печели цял народ — ако загубя, губя само мене си“ и добавят: "Да пазим завета му жив!"
