На 27 февруари църковният и народният календар се преплитат в ден, наситен със знаци и предупреждения. Православната църква почита свети изповедник Прокопий Десятиградски, защитник на иконопочитанието във времена на гонения. В същото време народната традиция следи внимателно утринното небе и дава строги съвети за пари, пътуване и семейни решения. Според поверията една прибързана финансова стъпка днес може да тежи цели три години.
Знаците на времето и надеждата за ранна пролетВ народния календар денят се приема като ориентир за близкото бъдеще. Ясната и тиха сутрин се тълкува като обещание за ранна пролет и сухо време. Ако по клоните има гъста слана, се очакват още студени нощи. Силното пеене на пристигналите птици е добър знак за топъл март. Особено внимание се обръща на върбата - ако пъпките ѝ се разлистват по върховете, може да се мисли за по-ранна сеитба.
Забраните - път, сватба и пари назаем
Според народните вярвания 27 февруари не е подходящ за дълги пътувания, защото пътят може да донесе умора и несполука. Сватбите се избягват, за да не бъде белязан бракът с трудности. Подстригването също се смята за нежелателно, за да не се „отреже“ късметът. Най-силното предупреждение обаче е свързано с вземането на пари назаем - вярва се, че дългът, поет днес, ще тежи и ще носи финансови проблеми през следващите три години.
Църковната памет за свети ПрокопийЦърквата почита свети Прокопий Десятиградски, роден в областта Десятиградя, на изток от Галилейското езеро. Той избира монашеския живот и посвещава годините си на молитва и аскетичен труд. По време на управлението на император Лъв Исавр, когато започват гонения срещу почитателите на светите икони, Прокопий открито защитава православната вяра. Арестуван и подложен на жестоки наказания заедно със своя брат Василий, той остава твърд в убежденията си. След смъртта на императора гоненията стихват и Прокопий се завръща към монашеския живот, където продължава духовното си наставничество до дълбока старост около 750 г.
В традицията денят е и време за молитва за укрепване на вярата, духовна устойчивост и помощ в ученето, а според народния обичай - за милосърдие към нуждаещите се.
