Световните петролни пазари започнаха седмицата с рязък скок на цените, като основните сортове суров петрол преминаха символичната граница от 100 щатски долара за барел за първи път от ранните етапи на войната в Украйна през 2022 г. Американският бенчмарк West Texas Intermediate (WTI) скочи с около 20% в началото на търговията в неделя и достигна 109,17 долара за барел. В същото време международният бенчмарк Brent поскъпна с около 19% до 110,35 долара за барел.
Рязкото поскъпване последва засилването на геополитическото напрежение в Близкия изток, по-специално след назначаването на Моджтаба Хаменей за нов върховен лидер на Иран. Финансовите пазари възприеха това развитие като знак, че регионалната нестабилност може да продължи, което засили опасенията относно корабоплавателните маршрути и енергийните доставки. Цените на петрола вече се покачваха през предходната седмица заради продължаващия конфликт, но последните събития значително ускориха ръста.
Ситуацията се изостри още повече в понеделник, когато по време на търговията цената на Brent временно надхвърли 115 долара за барел, което означава общо увеличение от около 25% за кратък период. Анализатори определиха поскъпването като необичайно бързо и предупредиха, че пазарът реагира на потенциално най-сериозния шок в доставките на петрол от 70-те години на миналия век.
Основен фактор за скока е нарушаването на трафика през Ормузкия проток – стратегически морски коридор, през който обикновено преминава около една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. След като преминаването на практика е блокирано, редица държави в Близкия изток изпитват затруднения при износа на суров петрол. Складовите бази бързо се запълват, а производителите понижават добива, тъй като пратките не могат да напуснат региона.
Щетите по инфраструктурата в региона също засилват опасенията за доставките. Атаките с дронове и ракети срещу петролни съоръжения увеличават страховете от продължителни прекъсвания. Производството на Ирак в основните южни петролни находища например е намаляло с около 70%, тъй като износът през Ормузкия проток е спрян.
Поскъпването на енергията вече оказва влияние върху икономиките по света. В Австралия шофьорите започват да усещат ефекта на бензиностанциите, където цените на горивата в някои райони достигат до 2,42 австралийски долара за литър. Търговците на едро в определени региони също ограничават доставките заради нестабилните пазарни условия.
Икономически анализатори предупреждават, че продължаващото повишение на цените на петрола може да има по-широки последици за инфлацията. Според икономисти по-скъпите горива могат значително да ускорят ръста на потребителските цени, ако настоящата ситуация се запази.
В отговор на пазарните сътресения президентът на САЩ Доналд Тръмп коментира в социалните мрежи, че увеличението на цените на петрола вероятно ще бъде временно. Той определи поскъпването като „много малка цена“, която трябва да се плати в замяна на това, което нарече „сигурност и мир“, докато наблюдатели следят как Вашингтон може да реагира на развиващата се енергийна криза.
Правителствата в Азия вече започват да подготвят извънредни икономически мерки. В Южна Корея президентът И Дже Мьон обяви, че страната ще въведе таван на вътрешните цени на горивата, за да защити домакинствата и бизнеса от рязкото поскъпване на петрола на световните пазари. Това ще бъде първият път от почти три десетилетия, когато подобен механизъм се прилага в страната.
По време на извънредно заседание, посветено на конфликта в Близкия изток и икономическите му последици, И заяви, че правителството бързо ще въведе система за максимални цени на петролните продукти, които напоследък отбелязват рязък скок. Той подчерта, че кризата представлява сериозно предизвикателство за Южна Корея, чиято икономика силно зависи от световната търговия и вносната енергия, голяма част от която идва от Близкия изток.
Южнокорейското правителство също така проучва алтернативни маршрути за енергийни доставки, които не разчитат на превози през Ормузкия проток. В същото време властите са готови да разширят програмата за стабилизиране на пазарите на стойност 100 трилиона вона, или близо 67 милиарда долара, ако нестабилността на финансовите пазари продължи.
Финансовите пазари в Сеул реагираха рязко на геополитическите събития. Южнокорейските акции се понижиха с около 8% в понеделник, което задейства борсовите механизми за временно прекъсване на търговията за втори път този месец. Междувременно националната валута отслабна значително и за кратко се доближи до психологическото ниво от 1500 вона за един щатски долар, преди частично да се възстанови след изявленията на президента.
Турбуленцията на енергийните пазари се следи внимателно и в Европа, включително в България, където повишаването на световните цени на петрола обикновено води до по-скъпи горива по бензиностанциите. Макар България да не зависи пряко от близкоизточния суров петрол в същата степен като някои азиатски икономики, местните цени на горивата остават силно обвързани с международни бенчмаркове като Brent. Затова българските потребители и бизнес също могат да усетят ефекта, ако възходящата тенденция при цените на петрола продължи през следващите седмици.
