Духовният елит на Иран обяви Моджтаба Хаменей за новия върховен лидер на страната, наследявайки баща си аятолах Али Хаменеей, който бе убит при съвместен удар на САЩ и Израел срещу Техеран в началото на войната с Иран на 28 февруари. Решението бе съобщено в неделя от Събранието на експертите – органът, отговарящ за избора на най-висшата власт в страната, който определи гласуването като решаващо и призова населението да се обедини около новото ръководство в критичния момент за Ислямската република. Държавните медии апелираха особено към интелектуалци и религиозни учени да изразят лоялност и да помогнат за съхраняване на националното единство.
Назначението на Моджтаба Хаменей веднага добави нов слой напрежение към вече ескалиращия конфликт в Близкия изток. Президентът на САЩ Доналд Тръмп по-рано посочи, че Моджтаба Хаменей е най-вероятният наследник, но предупреди, че би счел такъв избор за „неприемлив“. В неделя Тръмп заяви, че следващият върховен лидер на Иран „няма да има дълъг живот“ без одобрението на САЩ. В интервю за Times of Israel той добави, че решението за края на войната ще се взема съвместно с израелския премиер Бенямин Нетаняху.
Тръмп подчерта, че Иран щеше да унищожи Израел без координираните действия на Вашингтон и Тел Авив. „Иран щеше да унищожи Израел и всичко около него“, каза той, отдавайки заслугата за предотвратяване на този изход,
Реакциите в региона към назначението на Моджтаба Хаменей бяха бързи. Йеменското шиитско движение Хути, подкрепяно от Иран, поздрави Ислямската република и определи избора като победа за революцията и удар срещу нейните врагове, като подчертаха, че промяната на лидерството идва в решаващ момент за Иран и регионалния конфликт.
Междувременно Израел даде знак, че ще продължи военните операции независимо от смяната на лидерството. Израелската армия съобщи, че е извършила удари по това, което определи като инфраструктура на режима в централния Иран в понеделник – първата официално призната акция след назначаването на Моджтаба Хаменей. Допълнителни атаки бяха насочени към позиции на Хизбола в Ливан. Иранските държавни медии по-късно излъчиха кадри на снаряд, предполагаемо изстрелян към Израел, носещ надпис „По твоята заповед, Сейид Моджтаба“.
Повишаването на Моджтаба Хаменей отбелязва първия случай от Ислямската революция през 1979 г., когато най-висшето ръководство на Иран преминава директно от баща на син. Това провокира дебат дали Ислямската република – основана след свалянето на наследствената монархия на шаха – за промяната към династична система. Критиците предупреждават, че преходът концентрира властта в една фамилия, докато поддръжниците го представят като продължение на идеологическото наследство на аятолах Рухола Хомейни и Али Хаменей.
В иранската политическа система водещи фигури бързо застанаха зад новия лидер. Високопоставеният служител по сигурността Али Лариджани заяви, че Моджтаба Хаменей е способен да ръководи страната през настоящата криза и призова за единство на политическите сили. Държавната телевизия съобщи, че въоръжените сили са положили клетва за вярност към него, а председателят на парламента определи подчинението на новия върховен лидер като религиозен и национален дълг. Революционната гвардия също декларира готовността си да следва неговото ръководство.
Израелската армия предупреди, че наследникът няма да бъде защитен от удари. В съобщение в социалните мрежи на фарси израелски официални лица посочиха, че ще преследват всеки, който заеме мястото на Али Хаменей, както и тези, които са участвали в назначаването му. Министърът на отбраната на Израел по-рано загатна, че новият лидер може да се превърне в потенциална военна цел.
Много анализатори считат възкачването на Моджтаба Хаменей за символично, демонстриращо устойчивост и продължаване на властта въпреки тежките удари, които режимът е понесъл по време на войната. 56-годишният духовник е близо до центъра на иранската власт десетилетия, но рядко се е появявал публично и никога не е заемал изборна длъжност.
Роден през 1969 г. в североизточния град Машхад, той е израснал в политическата среда, формирана от Ислямската революция. Изучавал е теология в семинарията на Кум, един от най-важните центрове на шиитското учение, и е служил кратко като тийнейджър в последния етап на войната Иран-Ирак.
За разлика от много старши фигури в иранската политическа система, Моджтаба Хаменей никога не е заемал видна правителствена позиция. Вместо това постепенно изгражда влияние в офиса на баща си, като наблюдатели често го описват като част от малка група, контролираща достъпа до върховния лидер. С течение на времето развива близки връзки с консервативни духовници и с елементи на Корпуса на стражите на революцията, което според анализатори укрепва позицията му в режима.
Името му става широко известно по време на спорните президентски избори през 2005 г., когато реформаторският кандидат Мехди Каруби обвини Моджтаба в намеса в полза на твърдолинеен претендент – Махмуд Ахмадинеджад. Подобни обвинения се появиха и при спорните избори през 2009 г., които предизвикаха масовите протести, известни като Зеленото движение.
По време на демонстрациите някои протестиращи открито се противопоставиха на възможността Моджтаба да наследи баща си. Реформаторът Мостафа Таджзаде заяви по-късно, че смята, че неговото задържане след протестите е било наредено лично от Моджтаба Хаменей. Двама други лидери от опозицията от този период – Мир-Хосеин Мусави и Мехди Каруби – остават под домашен арест.
Въпреки близостта му до властта, Моджтаба Хаменей остава почти невидим в публичното пространство. Рядко говори публично, не дава интервюта и се появява само от време на време на снимки, публикувани от иранските медии. По-ранни дипломатически кабели на САЩ, публикувани от WikiLeaks, го описват като „силата зад робите“ и го представят като влиятелна, но дискретна фигура в системата.
Възникнаха и въпроси относно религиозната му квалификация. Моджтаба се счита за духовник с междинен ранг и не е ясно дали притежава академичната тежест, очаквана от върховен лидер. В последните дни обаче ирански медии и лица, близки до елита, все по-често го наричат „аятолах“, по-висок духовен ранг, което се тълкува като опит за укрепване на легитимността му.
Подобен прецедент имаше през 1989 г., когато Али Хаменей бе издигнат до аятолах малко след като стана върховен лидер. В шиитската семинария титлата аятолах и възможността за преподаване на напреднали курсове се считат за показатели за знанието, необходимо на някой, който може да ръководи Ислямската република.
Моджтаба Хаменей поема властта в изключително нестабилни обстоятелства. Иран предупреди, че може да атакува нефтена инфраструктура в съседни страни след израелски удари срещу няколко енергийни съоръжения в и около Техеран, които изпратиха гъсти облаци дим над столицата. Представител на Революционната гвардия предупреди, че ако цените на петрола над 200 долара за барел са приемливи за западните правителства, конфронтацията може да продължи.
В същото време Вашингтон се опита да успокои енергийните пазари, като сигнализира, че американските сили не възнамеряват да удрят директно иранския петролен сектор. Войната обаче започна да се разпространява и в Персийския залив. Няколко държави – включително Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Бахрейн и Кувейт – съобщиха за дронове и ракети в неделя.
Саудитска Арабия обяви, че въздушната ѝ отбрана е прихванала 15 дрона, докато властите в Бахрейн съобщиха за щети по ключово съоръжение за опресняване на вода. В саудитския град Ал-Хардж снаряд падна в жилищна зона, при което загинаха двама души, а дванадесет бяха ранени, според службата за гражданска защита на кралството.
Много наблюдатели смятат, че управлението на Моджтаба Хаменей вероятно ще продължи твърдолинейната политика на баща му. Някои анализатори отбелязват, че той наскоро е загубил няколко близки членове на семейството си при ударите на САЩ и Израел, фактор, който може допълнително да затвърди неговата твърдост спрямо западните правителства.
В същото време той е изправен пред предизвикателството да стабилизира страна, която се бори с икономически натиск, война и вътрешни политически напрежения. Легитимността му като лидер остава до голяма степен непроверена, а критиците предупреждават, че възприемането на наследствено управление може да засили недоволството сред мнозина иранци.
На международната сцена назначаването му се следи внимателно, включително и в България, където смяната на лидерството доминираше в анализите по външна политика и новинарското отразяване. Българските коментатори и експерти по регионална сигурност определиха прехода като повратен момент в конфликта в Близкия изток, предупреждавайки, че той може значително да повлияе на енергийните пазари и геополитическата стабилност през следващите месеци.
