Публикуването на мемоарите „Деца, почакайте да чуете това!“ (Kids, Wait ’Til You Hear This!) бележи нов етап в биографията на легендарната Лайза Минели. Самото заглавие – клюкарско, доверително и пропито с блясъка на Бродуей – задава тона още от първата страница.
Минели е не само мила и социално ангажирана, но и притежава онази героична липса на такт, която прави разказа ѝ зашеметяващ. Тя скицира живота си от позлатения Холивуд до хаотичния Ню Йорк, преминавайки през зависимости, здравословни проблеми и поредица от бракове. Всички в тази история – и най-вече самата тя – са подложени на дисекция с освежаваща честност, пише The Guardian.
Вече стана известна историята за това как Лейди Гага се е отнесла покровителствено към нея на наградите „Оскар“, но в книгата има толкова много „сочни“ моменти, че е трудно да бъдат обобщени. Без да броим анекдотите за принцеса Даяна, Голди Хоун, Шарл Азнавур, Pet Shop Boys, Франк Синатра, Халстън и дори папата, ето някои от най-фрапантните разкрития.
Аферата с Мартин Скорсезе – „пластове като лазаня“
Докато работи по филма „Ню Йорк, Ню Йорк“ (1977), Минели изневерява на втория си съпруг с режисьора Мартин Скорсезе. „Любовната ни връзка имаше повече пластове от лазаня“, пише тя за Скорсезе. „И двамата бяхме италианци. Страстни. Интензивни. Отдадени на занаята си. И двамата имахме вулканичен темперамент... Той беше дяволски красив мъж, който споделяше любовта ми към киното.“
Тяхната „опиянена от кокаин“ романтика продължава и след снимките. Тя го избира за режисьор на мюзикъла „The Act“ на Бродуей, но в крайна сметка професионалните нужди надделяват: „Трябваше ни театрален режисьор. Марти трябваше да си тръгне, но за съжаление единственият човек, който можеше да го уволни, бях аз... Направих го. Това почти ме уби и разби сърцето ми.“ Аферата им приключва скоро след това. „Години по-късно видях Марти на „Оскарите“ през 2014 г. и се приближих да го поздравя. За съжаление, той се обърна. Много тъжно.“.
Питър Селърс в нацистка униформа
Романсът ѝ с Питър Селърс започва в гримьорната ѝ в Лондон през 1973 г. „Беше красиво и различно от всичко, което бях преживявала. Питър ме запозна с един изцяло нов свят на страст... Логиката и предпазливостта излетяха през прозореца.“ По това време Селърс е с 20 години по-възрастен от нея и е обвързан, а самата Лайза е омъжена за Питър Алън (когото по-късно заварва в леглото с мъж).
Селърс обаче далеч не е символ на стабилност. Той често я тормозел, имитирайки гласове на различни персонажи, които „сякаш идвали от нещо тъмно в него“. Най-шокиращият инцидент е свързан с общата им приятелка Джоан Колинс. Един ден Селърс отишъл на гости на Колинс в еврейския квартал „Хайгейт“, облечен в пълна нацистка униформа. Когато слязъл от колата, той започнал да крещи „Зиг Хайл!“. Лайза споделя: „Бях бясна, засрамена и ужасена. Антисемитизмът не е забавен. Кой, по дяволите, си мислеше, че е, за да прави такива глупости в ежедневието?“
Майка ѝ: Джуди Гарланд и цената на славата
Връзката на Лайза с Джуди Гарланд е сложна амалгама от любов и травма. Минели признава, че често е повтаряла грешките на майка си – от финансовите проблеми до зависимостите. Тя описва инцидент от детството, при който случайно ритнала Гарланд в главата, а майка ѝ започнала да крещи неистово. „Научих, че ако мама се ядоса, тя е най-ужасяващият човек в живота ми. И до днес крясъците са единственият ми спусък за травма.“
На 13-годишна възраст Лайза вече е била „болногледачка, медицинска сестра и психиатър“ на майка си, сменяйки приспивателните ѝ с аспирин, за да спаси живота ѝ. Гарланд е представена като манипулативна и ревнива – веднъж дори изкрещяла „Махнете я от ши*аната ми сцена!“ по време на общ концерт. Въпреки това Лайза завършва с обич: „Мама ме обичаше страстно и до ден днешен аз я обичам също толкова.“
Конфликтът с Джийн Хекман
След „Оскар“-а за „Кабаре“, Минели приема роля във филма „Щастливата дама“ (1975). Тя признава, че сценарият е бил „катастрофа“, но се съгласила заради режисьора Стенли Донен и актьорите Бърт Рейнолдс и Джийн Хекман. Отношенията ѝ с Хекман обаче били ледени: „Джийн беше откровено груб. Въпреки това ми стана тъжно за него, когато съпругата му почина през 2025 г. от хантавирус, а по-късно комбинация от Алцхаймер, сърдечно заболяване и глад отне живота му.“
Елизабет Тейлър и пътят към рехабилитацията
Минели пише болезнено откровено за битката си с алкохола, кокаина и болкоуспокояващите. Именно Елизабет Тейлър е човекът, който я принуждава да потърси помощ през 1984 г. „Елизабет ми вдъхна страх от Бога. Каза ми директно по телефона: „В опасност си. Можеш да умреш, ако не се погрижиш за това сега.“
Години по-късно, при рецидив, Тейлър отново е безпощадна: „Лайза, тази болест ще те убие. Погледни се в огледалото – изглеждаш ужасно и се чувстваш още по-зле. Никой от нас не може да се справи сам.“
Четвъртият съпруг Дейвид Гест – „извратен човек“
Докато за бившите си съпрузи Лайза пише с нежност, за четвъртия – Дейвид Гест – не пести нищо. „Ако имах магическа пръчка, бих го избягнала като салмонела. Бих му ритала кокалестата задница със стилето – нещо, в което той по-късно ме обвини. Защо, за бога, бих съсипала хубава обувка?“
Тя го нарича „дребен, бледолик кретен с нелепи очила“ и признава, че се е омъжила за него, докато не е била трезва. Обвинява го, че е откраднал емблематичното ѝ бомбе от „Кабаре“ и се е опитал да продаде картините ѝ от Анди Уорхол. „Скоро започнахме да се бием физически, като животни. Удрях те жестоко, скъпи.“ Двамата се развеждат окончателно през 2007 г.
Бездомна в Сентръл парк и припаднала на улицата
Като млада в Ню Йорк, Лайза е изгонена от хотел поради неплатени сметки и прекарва няколко нощи на пейка в Сентръл парк. „Бог ми се усмихна, никой не ме нападна.“
През 2003 г., след нов рецидив с алкохола, тя припада на Лексингтън Авеню. „Лежах на земята кой знае колко дълго. Най-ужасното е, че стотици хора ме прескачаха или заобикаляха. Дали са видели поредния бездомник, или са разпознали Лайза Минели, „мъртва“ за света? Никога няма да разбера. Бях по-засрамена от всякога. Казвам го сега, защото милиони хора се борят с рецидивите. Моля ви, не ни съдете.“
Лунната походка и хип-хопът
Минели твърди, че е помогнала на Майкъл Джексън за легендарната „лунна походка“. Тя видяла танцьори в Бразилия да правят специфично плъзгане и го споделила с Майкъл. „Той го обожаваше. Винаги си разменяхме движения.“
Тя вярва, че е повлияла и на хип-хопа чрез филма си „Liza with a Z“ (1972) и хореографията на Боб Фоси: „Гледайте „I Gotcha“ и ще видите хип-хопа на хоризонта.“
Скандалът със Стивън Сондхайм
След като обърква един стих в песен на великия композитор Стивън Сондхайм, той блокира издаването на нейния концертен албум през 1979 г. „Това беше въпрос на професионална учтивост, но той каза „не“.“ По-късно тя записва неговата „Losing My Mind“ с Pet Shop Boys. Сондхайм не харесал модерния аранжимент, но нямал право да го спре. „Този път г-н Сондхайм не успя да ме прати в ада. И до днес осребрявам чекове за авторски права от тази песен. Както и неговото наследство.“
На 80 години: Готова за нови срещи
Въпреки че е приключила с браковете, на прага на своята 80-годишнина Минели остава оптимист за любовта. „Искам да излизам с по-възрастен, богат и елегантен мъж. След това – с 40-годишен, който е страстен в нещо. А накрая – с 18-годишен, когото виждам два пъти седмично и чието име дори не знам.“
