Рязкото увеличаване на минималната работна заплата у нас, която от 1 януари 2026 година достигна 1213 лева, създава неочакван щит за дребните престъпници и рецидивистите. Заради високия праг, кражбите на вещи на по-ниска стойност масово се квалифицират като "малозначителни", което оставя извършителите им напълно ненаказани.
Това е само един от сериозните нормативни парадокси, описани в годишния доклад на Окръжна прокуратура - Русе за изминалата 2025 година. Документът вади на светло системни проблеми в законодателството, които буквално връзват ръцете на разследващите органи.
Прагове за дрогирани шофьориМагистратите настояват за спешна промяна в Наредбата за установяване употребата на алкохол и наркотици. В момента нормативната уредба не прави разлика в концентрацията на забранените вещества, което затруднява доказването на реалната обществена опасност на деянието в съда.
Точното прецизиране на стойностите е критично важно, за да се сложи край на противоречивата съдебна практика и да се разграничат случаите на тежка злоупотреба от наличието на минимални следи от медикаменти, употребени дни преди сядането зад волана.
Психиатрични експертизи на "добра воля"
Оказва се, че държавната машина е напълно безсилна, когато трябва да освидетелства потенциално опасни лица. Прокуратурата и МВР - Русе не разполагат с необходимия законов механизъм и ресурс за принудително отвеждане на граждани в Центъра за психично здраве (ЦПЗ), когато е нужно експертно становище.
"В момента се разчита на добрата воля на призованите да се явят в ЦПЗ лица", се посочва в официалния доклад на институцията. От държавното обвинение са категорични, че е абсолютно задължително да се разпише ясна процедура за принудително отвеждане в психиатрия при отказ от доброволно явяване.
Инфлацията като адвокат на крадцитеНай-големият абсурд обаче идва от икономическата сфера. Скованите от години текстове в Наказателния кодекс (НК) не кореспондират с финансовата реалност. Тъй като минималната работна заплата вече е 1213 лева, посегателствата под тази сума често падат под ударите на закона заради липса на достатъчна "обществена опасност".
Това създава порочен кръг, в който профилирани рецидивисти извършват серия от дребни кражби, но остават недосегаеми за правосъдието. Затова прокурорите предлагат създаването на специални правила за реализиране на наказателна отговорност при деяния с по-ниска степен на обществена опасност.
Магистратите настояват и за прецизиране на онези състави от НК, които дублират административни нарушения. Често съдът признава извършителите за невиновни по наказателна линия и ги санкционира само с глоби по административен ред, което изкуствено натоварва разследващите и се отчита като негатив в работата на прокуратурата.
