Първият ден на пролетта - 21 март, е Световен ден на поезията!И както пролетта е надежда за нов живот на всяко живо същество, така и в поезията намираме надежда за душите ни. Поезията може да бъде отговор на най-силните и дълбоки духовни въпроси и търсения на съвременния човек, но затова трябва да се привлече колкото се може повече внимание към творбите, както на поетите класици, така и на съвременните поети.
Решението да бъде отбелязван Световен ден на поезията (World Poetry Day) на 21 март е взето на 3.11. 1999 г на 30-та сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) /26 октомври - 17 ноември 1999/ в Париж, Първият световен ден на поeзията се провежда в Париж под мотото "За всеки жив читател и всеки жив поет."
Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и, както пише в декларацията на ЮНЕСКО, "да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия".
Честито на всички, които пишат, четат и харесват поезия!
Да си спомним едно от най-известните стихотворения на големия ни поет Дамян Дамянов:
НЕ СИ ОТИВАЙ
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!
