Пациентите са принудени да плащат все по-многобройни дейности в болниците от джоба си, въпреки че би следвало те да са покрити от здравната каса, показват поредица сигнали от последните дни. България официално е лидер в ЕС по доплащане за здраве, като за 2025 г. наскоро бяха обявени данни, че са доплатени 4,54 млрд. лв. от хората за лекарства и лечение над това, което идва от осигуровките и данъците. Пациентите, които доплащат, значително се увеличават в последните осем години, според изследване на "Тренд" – от 23 на 50%.
Тази седмица онкоболна жена разказа пред Би Ти Ви, че уж напълно безплатното ѝ лечение по здравна каса е струвало 7000 лв. Само консумативите са били за близо 4000 лв. След като жената подава сигнали до институциите, агенция "Медицински надзор" потвърждава нарушения при част от таксите. Изборът на лекар, например, се оказва неправомерно таксуван, тъй като само един лекар във въпросната болница прави тези операции, т. е. избор реално е невъзможен. След като нарушенията са установени, жената е принудена сама да търси парите си от болницата. Тя обаче все още не е отговорила на поканата ѝ за доброволно възстановяване на надвзетите такси.
В друг подобен случай дъщерята на възрастен онкоболен пациент разказва, че след като подава сигнал за искани пари, баща ѝ е бил принуден под силен стрес да пише писмен отказ от искането за проверка, въпреки че искането съвсем не идва от него.
Столични болници намериха начин да печелят съвсем законно и от спешната помощ, която на теория трябва да е безплатна дори за неосигурени пациенти. Това се случва, когато екипът на Спешна помощ предложи пациентът да се откара в болница за допълнителни изследвания, за да се изключи опасност от инфаркт или инсулт. В болницата – обикновено частна, предлагат да хоспитализират пациента. Ако той откаже, направените изследвания се оказват платени, защото се поемат от касата само при постъпване в болницата. Така преди няколко месеца възрастен човек със съмнение за инсулт беше принуден да плати над 700 лв. за няколко часа престой в голяма столична болница.
От години е известно, че в болница човек трябва да плати консумативите си, при операция да намери кръводарител, при скъпи изследвания да заплаща материалите и т. н. Напоследък обаче исканите за консумативи суми са впечатляващи – в една дарителска кампания от последните дни, например, търсената сума за консумативи, макар и за изключително тежка операция, е 4000 евро. Както казва бившият здравен министър Стефан Константинов в интервю за Clinica.bg преди година – "в определени случаи здравната каса доплаща, а основната сума идва от джоба на пациента".
Проверка на "Сега" в големите болници в София и страната показа, че почти навсякъде една от най-разпространените такси – избор на екип, е на допустимия максимум, като на места той е превалутиран до стотинка - 460,16 евро (900 лв.). Има обаче въведени и допълнителни такси, които често се покриват с базовите елементи на медицинската помощ. Столична частна болница, например, взема 45 евро за социална оценка и адаптация след изписване и 35 евро за обучение от сестра в режим на хранене спрямо заболяването. За двудневна медицинска адаптация преди хоспитализация по желание на пациента има такса от 395 евро.
Други такси пък не е съвсем ясно за какво се начисляват. Например, пациенти се оплакват, че в столична болница някои отделения събират административна такса от 30 евро, за да дадат лекарства. В друга има такса "допълнително медицинско обслужване" от 51 евро, въпреки че има и много други конкретни такси за допълнително обслужване, например 40 евро за мониториране на жизнени показатели на болен по клинична пътека за 24 часа. В трета – държавна, изборът на меню, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим, струва 30 лв., като цената на самото меню е отделна. Навсякъде в АГ-болниците присъствието на бащата при раждането също се плаща, на места солено – до 255,65 евро. ВИП-стаите варират от скромните 21 евро до 1800 евро.
