Средногодишната инфлация в България може да се ускори значително през текущата година, достигайки почти 5%, при по-продължително поскъпване на енергийните източници.
Това показват оценки на Българската народна банка за потенциалните ефекти върху цените на дребно в България от поскъпването на енергийните суровини.
Как да преборим инфлацията
"Има как да се преборим с инфлацията - от години повтаряме едно и също. Инфлация се бори с два инструмента - ограничаване на паричното предлагане. България е част от еврозоната и паричната ѝ политика зависи от тази на Европейския съюз и на Европейската централна банка. ЕЦБ реагира консервативно без резки промени, тоест не започва някаква голяма битка срещу инфлацията. Другият инструмент е ограничаването на потреблението, което се случва по естествен начин - когато цените растат, хората започват да потребяват по-малко", заяви икономистът Михаил Кръстев пред Bulgaria ON AIR.
По думите му държавата реагира по грешен начин - опитва да стимулира потреблението, с което се казва, че се бори инфлацията, а това са проинфлационни политики.
Помощта от 20-те евро
"20-те евро са грешна мярка, която стимулира инфлацията. Самата мярка е лишена от смисъл - стимулираме потреблението на нещо, което държавата е оскъпила, защото не би трябвало да бъде потребявано в неограничени размери. Самата мярка, по начина, по който е направена - взимат се пари от всички български граждани, от данъците, дори от тези, които не потребяват автомобили. Няма никакъв контрол върху разходването на тези 20 евро - те ще отидат по сметките на хората и те могат да ги похарчат и за други акцизни стоки - алкохол, цигари", коментира икономистът Михаил Кръстев в студиото на "България сутрин".
Според него мерките, които предлага кабинетът, са ограничени и единственото положително, е, че не са "на калпак", а са таргетирани в различни сектори за проблемни звена в икономиката.
"Мерките, които трябва да се направят - осигуряване на възможно най-диверсифицирани източници на горива, намаляване на административната тежест за внос на тези горива, намаляване или дори временно премахване на лицензните режими, административни и данъчни облекчения, те трябва да са за всички, а не за конкретни сектори", подчерта икономистът.
Поясни, че може да се предложи една балансирана финансова рамка, която да не бъде с 3% дефицит.
Удължителният бюджет
"Не се спазва Законът за публичните финанси. През първите 2 месеца на годината ние генерирахме дефицит, който не би трябвало да е там. Натрупа се дефицит в порядъка на 600 милиона евро или около милиард и 200 милиона лева в рамките на тези 2 месеца", отбеляза Михаил Кръстев.
Допълни, че се харчат пари, с които държавата не разполага и повече, отколкото можем да съберем.
"На този етап българският фиск не може да се справи без теглене на дълг, това е заложено в последните бюджети и то с растящ темп. Имаме недобра фискална дългосрочна политика", заяви още икономистът.
Относно ръста на цените Михаил Кръстев поясни, че се дават "хеликоптерни пари, които само помпат инфлацията".
Смяната на министри в Министерството на финансите коментира така: "В министерството работят качествени експерти, но няма политическа воля. Трябва да се работи с експертите, а не с политическите назначения".
Отбеляза, че трябва да се погледнат възможностите за осигуряване на по-голямо количество горива от различни източници.
"Когато има криза като в Близкия изток, горивата растат навсякъде по света, независимо какъв петрол се потребява, трябва да приемем, че цената на горивата ще бъде по-висока, докато кризата бъде преодоляна. Това не означава, че българската икономика ще спре, напротив, ще се нагоди добре пазарно", каза още Михаил Кръстев.
