Родният потребител ще трябва да забрави вкуса на българските плодове и зеленчуци, въпреки че почти всички предпочитат местното производство. За последните 20-30 години обаче производството на зеленчуци у нас е намаляло близо три пъти, а на плодове – близо 10 пъти. Тази шокираща статистика поднесе пред БНР шефът на браншовата камара „Плодове и зеленчуци” Цветан Цеков.
Заради липсата на всякаква стратегия и политики за развитието на този уязвим сектор се стигна до тези жалки резултати – от произвеждаща и изнасяща плодове и зеленчуци държава ние се превърнахме в нетен вносител, и то на нискокачествени плодове и зеленчуци, пълни с пестициди, заяви експертът.
Цветанов призна, че крайният потребител е ощетен и прецакан до крайна степен – не просто се лишаваме от чудесните плодове и зеленчуци, с които израснаха няколко поколения българи, а сме принудени да консумираме такива, дошли от хиляди километри и третирани с непозволени препарати, посочи той.
Българският потребител получава подменена продукция, богата на пестициди. Неслучайно сме изключително болни, каза истината експертът.
"От години алармираме как се подменя българската продукция. Брандът "България" се разнася наляво и надясно, защото всеки български потребител иска български продукти. И всичко това – заради липсата на контрол и проследяемост", очерта друг проблем Цветан Цеков.
"Досегашните политически играчи, предвид състоянието на сектора, нямат моралното право да участват в каквито и да е програми, свързани със земеделието. Предвид резултатите – земеделието ни е в колапс, стигнахме до долна мъртва точка, тези хора нямат право да участват в управлението и каквито и да е решения. Те нямат нито политики, нито стратегии, нито посоки", коментира Цеков.
България има достатъчно водни запаси и водни ресурси за напояване. Беше допуснато варварски да бъде унищожена напоителната инфраструктура за десетки милиарди, категоричен е той.
Цеков е категоричен, че разполагаме с достатъчно язовири, които обаче са били „варварски източени” заради частни интереси, свързани с енергетиката, различни от националните, а сега ще наблюдаваме как пълните язовири отново ще бъдат източени и „не дали, а кога”.
В настоящите условия земеделците настояват за уведомителен режим за напояване за малки и средни ползватели, така че да може приоритетно по облекчен административен ред да се получава водата. Със сондажите проблемът е огромен, затова производителите предлагат "Напоителни системи" да направят сондажи там, където има създадени трайни насаждения и градини.
Цеков отбеляза опасен факт – има вече 30-годишен отлив от българските полета. Според него трябва да направим всичко възможно да върнем тези хора от Европа – през социални фондове и трудови заетости и разликата от 20-30-40% спрямо европейското заплащане да бъде компенсирана, от което държавата може единствено и само да спечели.
Заради схемите и политическите чадъри бяха създадени т.нар. субсидиевъди. Не по-малко от 30-40% от сектора на трайните насаждения е виртуален, подобно на виртуалното животновъдство. Затова предложихме регистър на трайните насаждения, тоест паспортизация, изтъкна той.
"Това е вид ревизия – да се види кой произвежда, кой не произвежда. По наша скромна оценка между 25 и 30 милиона евро годишно отиват в непроизводителни структури. Този производител на субсидии легитимира чрез документи, които издава, на търговците продукция. Търговците вземат фактури от тези производители, които не произвеждат, те си оправдават с тези фактури подпомаганията. Цикълът е омагьосан.
Много е лесно да бъде засечено. Най-вероятно самите политици участват по райони и това са им доходи. Най-вероятно те са в играта. Фактът, че не искаш след толкова сигнали да сложиш ред! Стимулирайки тези измамници, ние унищожаваме родното производство", изрази категорична позиция председател на УС Браншова камара "Плодове и зеленчуци".
