Доклад на BFMI разкрива мащабни манипулации, свързани с предизборната кампания на Румен Радев, като прави паралел с румънския модел, намеквайки, че манипулациите на Радев в България са като манипулациите на Калин Джоджеску в Румъния.
Балканската инициатива за свободни медии (BFMI) и Sensika документира в свое изследване координирани цифрови манипулации в голям мащаб в информационната среда на България преди изборите, свързани с Румен Радев, пише EUobserver, видя Епицентър. бг.
Констатациите на доклада са съсредоточени върху бившия президент Румен Радев, който води в анкетите и чиито позиции по отношение на Русия и украинската отбрана никога не са съвпадали напълно с европейския консенсус.
Става въпрос за крадени групи във Фейсбук, за руска намеса и за мащабни манипулации.
Без официален TikTok акаунт Радев е натрупал 90 милиона гледания на платформата чрез мрежи, чието поведение е трудно да се обясни само чрез органична активност.
В доклада на BFMI се казва: „Колко от тази активност е израз на действителна обществена подкрепа и колко е произведена чрез фалшиви профили, пренасочени страници и координирано публикуване, целящо да имитира спонтанна гражданска мобилизация, остава основният и засега без отговор въпрос на тази кампания.“
Централната избирателна комисия не е започнала разследване въпреки доказателствата, които са публично достояние от седмици.
Механизмът за координация е толкова полезен, колкото институциите, с които трябва да работи. В България тези институции до голяма степен липсват, пише в докада.
Meta и TikTok имат законово задължение съгласно европейското законодателство да идентифицират и смекчат рисковете за избирателните процеси.
По-рано служебното правителство на Андрей Гюров задейства Системата за бързо реагиране на Закона за цифровите услуги, два дни след като този мониторингов доклад на Балканската инициатива за свободни медии (BFMI) и Sensika документира координирани цифрови манипулации в голям мащаб в информационната среда на България.
Това накара Румен Радев да реагира остро както срещу служебното правителство на Андрей Гюров, така и срещу ПП-ДБ, обвинявайки ги, че искат да дискретидират изборите и злепоставят България.
"С това, което правят в момента, се опитват категорично да дискретират българските избори, да внушат, че има външна хибридна намеса, да направят паралел с румънския модел. Проблемът вече са го изнесли на ниво Европейски съюз“, написа вчера Радев във Фейсбук.
Той визира именно съобщението на ЕК, че България е поискала задействане на механизма на ЕС за противодействие срещу дезинформацията по повод предстоящите избори. Това стана още в края на март от служебното правителство. Външният министър Надежда Нейнски също създаде координационен механизъм за противодействие на дезинформацията и борба с хибридните заплахи.
Механизмът координира действията между държавите членки, регулаторите и платформите преди чувствителни гласувания.
България гласува след две седмици. Информационната ѝ среда вече се оформя от сили, които никой не контролира или разследва, и никой не изглежда особено бързо да разбере, пише в доклада.
На пръв поглед това не е изненадващо състояние на нещата.
България е малка страна, която провежда осмите си избори за пет години, през пролет, която вече е препълнена с важни европейски избори.
Изборите в Унгария на 12 април привлякоха много повече внимание в Брюксел и това е разбираемо. 15-годишният мандат на Виктор Орбан, отношенията му с Москва, систематичното му разрушаване на демократичните институции - това са добре документирани и добре наблюдавани.
Пропусквателната способност на европейските институции не е неограничена и България, хронична и небляскава в своята политическа дисфункция, е склонна да падне на дъното на списъка.
България влиза в тези избори, носейки натрупаната тежест на истински провали.
Икономическо безпокойство след бурен преход към евро, институционално изтощение след повтарящи се неубедителни избори, политическа класа, която е изчерпала общественото доверие, без да разреши проблемите, предизвикали кризата – съдържание, основано на страх, не е необходимо да се насажда в този пейзаж.
Резултатът е информационна среда, в която наистина е неясно къде свършва общественото настроение и започва произведеният импулс, отбелязваEUobserver.
Фактът, че България не е страна, която се нуждае от този механизъм, не е особено утешителен. Молдова, Румъния и Унгария са посегнали към него преди изборите, което говори нещо както за състоянието на информационната среда на Европа, така и за отделните засегнати страни.
Активираният механизъм предполага ниво на институционална готовност, което България няма.
Няма национален орган, който да наблюдава координираното дигитално поведение, няма работни отношения между държавните институции и платформите, и много слабо усилие на гражданското общество, което все още не е координирано.
Доказателствата от България отговарят на този праг, но парламентарни избори в София няма да се издигнат начело на опашката на никоя платформа, без да бъдат подтикнати.
Именно това се иска от европейския регулаторен натиск.
Европейската комисия принуди TikTok да отговаря за Румъния, но това разчитане дойде, след като щетите бяха нанесени.
Доказателствата на България са тук преди гласуването.
Дали Брюксел ще действа по този начин преди 19 април е практическият тест за ангажимента на Европа към демократичната устойчивост в страна, която никога не е било лесно да се поддържа в дневния ред, посочва EUobserver.
В профила си във Фейсбук Радев коментира доклада така, че "очевидната цел на ПП е да дискредитират изборите, за да се удължи властта на служебното правителство на Гюров, което е на практика нелегитимно. Тези хора дори не могат да си представят до каква степен злепоставят България в ЕС с поведението си".
Припомняме, че на 6 декември 2024 г. Конституционният съд на Румъния анулира резултатите от първия тур на президентските избори, спечелен неочаквано от крайнодесния кандидат Калин Джорджеску, заради доказателства за незаконно финансиране и масирана манипулация на вота чрез координирана кампания в TikTok. |
