Няма друг актьор с кариера като тази на Алек Болдуин, гост в този епизод на подкаста Awards Chatter на The Hollywood Reporter, записан пред публика на Международния филмов фестивал в Боулдър миналия петък.
68-годишният актьор е участвал в големи блокбастъри и признати независими филми. Той е играл в носител на „Оскар“ за най-добър филм („От другата страна“) и в сериал, спечелил „Еми“ за най-добра комедия („Рокфелер плаза 30“). Водил е Saturday Night Live (повече пъти от всеки друг – 17) и церемонията по връчването на наградите „Оскар“ (през 2010 г. със Стив Мартин). През кариерата си е спечелил три награди „Еми“, три „Златен глобус“ и седем актьорски отличия за индивидуални изпълнения, както и номинации за „Оскар“ и „Тони“.
Болдуин също така е имал бурен живот като публична личност. През голяма част от последните 40 години папараци и таблоиди са били фиксирани върху него, а той не винаги се е държал по начин, който да намали този интерес.
След това, на 21 октомври 2021 г., на снимачната площадка на „Rust“, нискобюджетен независим филм в Ню Мексико, в който той участва и продуцира, се случва трагичен инцидент: оръжие му е подадено за сцена, като уж е било проверено от оръжейник, че е незаредено, но когато оръжието произвежда изстрел (Болдуин казва, че не е натиснал спусъка), излиза истински куршум, който убива операторката Халина Хътчинс и ранява режисьора Джоел Соуза.
В резултат на това последните години на Болдуин са като неприятно влакче на ужасите, както е показано в новия документален филм на номинираната за „Оскар“ Рори Кенеди „The Trial of Alec Baldwin“. През януари 2023 г. срещу Болдуин е повдигнато обвинение за непредумишлено убийство, но през април 2023 г. то е оттеглено.
След това, през януари 2024 г., той отново е обвинен в непредумишлено убийство. Но през юли 2024 г., три дни след началото на процеса, всички обвинения срещу него са окончателно прекратени, след като съдията установява, че властите умишлено са укрили доказателства от защитата му. Болдуин е оправдан, но животът му никога няма да бъде същият.
По време на това интервю в Боулдър Болдуин очарова стотици хора от публиката с колоритни анекдоти, вокални имитации и физическа комедия. Той също така се открива, може би повече от всякога, за трагедията на снимачната площадка на „Rust“, отражението ѝ върху здравето му и как е променила възгледите му за бъдещето.
За работата с холивудските студиа…
„Това е най-добрият начин да се опишат филмовите студиа и продуцентите, и ще се опитам да го смекча и да не звучи твърде вулгарно: Те отиват в къщата на майка ти и изнасилват майка ти. Нападат я. Бият я. Изнасилват я. Прекарват целия уикенд в това. Ужасно, ужасно нещо.
18 месеца по-късно ги срещаш на парти или прожекция и те казват: „Хей, човече, съжалявам. Знам, че изнасилихме майка ти, но имам сценарий, който е толкова добър за теб. Толкова е добър. Да правим бизнес. Нека нищо не стои на пътя на бизнеса“.
За решението му след „Ловът на Червения октомври“ да играе в „Трамвай „Желание“ на Бродуей…
„Това промени живота ми. Промени го по начини, които никога не съм си представял. И въпреки че загубих много в процеса, това наистина беше началото на отдръпването ми от главни роли в студийни филми и преминаването към независими продукции, не бих променил нищо, защото пиесата беше изключително преживяване за мен. Обожавах я“.
За участието му в „BlacKkKlansman“ на Спайк Лий…
„Той ми дава монолог, аз го научавам целия и отивам в студиото му в Бруклин – има малко пространство за снимки, снима там, ако не е нещо мащабно. Снимаме там, доведе ме рано сутринта, бях изморен, научил съм си репликите и той казва: „Промених сценария. Искам да научиш това“. И аз си казвам: „По дяволите“. Гримьорите ме подготвят, аз съм полумъртъв, пия кафе, излизам и казвам: „Ще дам най-доброто от себе си, но трябва да поработя върху това. Не мисля, че мога да го направя, ако не отделя час да го науча“.
Той казва: „Не се тревожи“. Започвам да бъркам, псувам, ядосан съм… и той го сложи във филма! Приятел ми каза: „Гледах филма. Това с Турет синдрома, което правеше в началото, беше страхотно“. Обаждам се на Спайк и му казвам: „Копеле такова“. Той искал героят да бърка и да псува, че не е професионалист и го оставил във филма. Никога не ми каза. Така че филмовият бизнес е сложен“.
За това как започва да имитира Доналд Тръмп в SNL…
„Лорн ми се обади и аз казах: „Искам да отида на прожекция с приятели“. Фотографът Брус Уебър беше направил документален филм за Робърт Мичъм. А Лорн каза саркастично: „Добре за теб. Не искаш да участваш в най-горещия комедиен скеч на годината?“ Отивам и го правя, а той казва: „Само два пъти ще е. Той няма да спечели“.
В нощта на изборите се събуждам и казвам на жена си: „Той спечели“. И си мисля: „Ще трябва да правя това четири години!“. Започваш да го изучаваш, първо без звук, и виждаш жестовете му и изражението му“.
За трагедията на снимачната площадка на „Rust“ и желанието му да се пенсионира…
„Случи се тази трагедия в Ню Мексико, при която Халина Хътчинс загина, и това беше неописуемо трудно… Заради ситуацията останах вкъщи дълго време – три години и половина почти не работих. Свикнах с това и не искам да напускам дома си. Не искам да работя повече. Искам да се пенсионирам и да бъда с децата си“.
За документалния филм „The Trial of Alec Baldwin“…
„Рори каза: „Искам да направя филм за теб“. Снимаха по време на процеса, интервюираха ме… Филмът показва, че това беше не просто прекомерно обвинение, хора извършиха престъпление, укривайки доказателства. Това ме засегна във всяко отношение – финансово, в кариерата, семейството, здравето. Бях много болен… Получих нервно състояние, припадах, лежах в леглото осем дни, не можех да ходя. Трябваше да се върна да довърша филма в Монтана, иначе щяха да ме съдят. Направих го, но бях болен.
Един известен адвокат ме попита дали вярвам, че някой умишлено е оставил куршумите. Казах „не“, но имаше странни неща. Той каза, че след като не са успели да ме обвинят, не са търсили други виновни. Опитаха се да ме съсипят и не успяха, и нарушиха закона, за да го направят. Беше трудно“.
