10-дневно споразумение за спиране на огъня влезе в сила в Ливан, отваряйки възможност за преговори между израелски и ливански представители за по-дългосрочно споразумение за сигурност. Спирането на огъня, обявено от Съединените щати, предизвика сцени на празненства в части от страната, като изстрели и фойерверки отбелязаха това, което Доналд Тръмп определи като „исторически ден“. В същото време той загатна за по-широк дипломатически напредък, заявявайки, че сделка с Иран е „много близо“, като възможни разговори се очаква да бъдат подновени в Исламабад в рамките на дни.
Въпреки формалната пауза, часовете преди влизането в сила на споразумението бяха белязани от интензивно насилие. Израелски удари продължиха до последните минути, като причиниха жертви в южните райони, включително областите Сидон и Зазаряни. Дори след началото на спирането на огъня ливанската армия съобщи за нарушения, а местни източници посочиха продължаващ обстрел в отделни зони. Вашингтон поддържа позицията, че Израел запазва правото си да действа срещу заплахи, което допълнително увеличава напрежението на място.
Споразумението бе прието предпазливо в региона. Иран го представя като част от по-широко разбирателство със САЩ, но властите признават, че остават сериозни разногласия. Сред нерешените въпроси са ядрената програма, запасите от обогатен уран, балистичните ракети и стратегическият Ормузки проток. „Има положителни сигнали“, се посочва в една оценка, но и „ясни разногласия“, които ще изискват продължителни преговори.
Вътре в Ливан ситуацията остава крехка. „Хизбула“ заяви, че ще подходи към примирието с „внимание и бдителност“, отразявайки несигурността и дълбоката ѝ интеграция в ливанското общество. Правителството е изправено пред деликатен баланс – твърдата линия срещу групировката може да доведе до вътрешна нестабилност, особено сред шиитската общност, докато бездействието усложнява усилията за трайно споразумение. Ливанската армия, отчитайки тези фактори и засега действа сдържано.
На терен разселени цивилни започват да се връщат по домовете си, често въпреки официалните препоръки да изчакат. След повече от шест седмици конфликт мнозина не желаят да отлагат. „Хората просто не можеха да чакат“, разказват семейства, които се отправят на юг въпреки рисковете. За мнозина завръщането е едновременно практично и символично – опит да заявят връзката си със земята след седмици, прекарани в автомобили, палатки или временни убежища.
Международните реакции са предимно положителни. Държави като Саудитска Арабия и Оман подкрепиха примирието и подчертаха значението на спазването му, като същевременно потвърдиха подкрепата си за суверенитета на Ливан и държавния контрол върху оръжията. Въпреки това основният спор остава нерешен: Израел настоява за разоръжаване на „Хизбула“, докато Ливан изисква пълно изтегляне на израелските сили от територията му.
Примирието се възприема по-скоро като временно, отколкото като окончателно решение. В Израел опозиционни фигури критикуват споразумението като недостатъчно за постигане на сигурност, а анализатори отбелязват разочарование сред част от обществото, което е очаквало по-решителен резултат. В Ливан настроенията също са смесени – има облекчение и известна надежда, но и силна несигурност относно това колко дълго ще се запази примирието и дали може да доведе до устойчив мир.
