Около 10 хиляди гласа осигуряват един мандат в Народното събрание, докато за преминаване на 4-процентовата бариера са необходими близо 120 хиляди пуснати бюлетини. Тези изчисления представи математикът и бивш заместник-председател на Централната избирателна комисия проф. Михаил Константинов, цитиран от bTV.
Срив в рисковите секцииОрганизациите наблюдатели отчитат осезаем спад на гласувалите в проблемните райони. „В рисковите секции имаше по-ниска избирателна активност в сравнение с предишни избори“, заяви изпълнителният директор на Института за развитие на публичната среда Ива Лазарова. По думите ѝ тази тенденция е пряк резултат от засилените полицейски акции срещу купуването на гласове. Организацията е разполагала със свои представители в над 30 населени места по време на изборния ден.
Според Михаил Константинов изборите са преминали по-спокойно, тъй като големият победител е бил ясен предварително, а основната интрига се е въртяла единствено около формациите на ръба за влизане в парламента.
Тежестта на вота зад границаГласуването в чужбина запазва своята традиционна роля, без да пренарежда политическата картина у нас. „Гласуващите зад граница, както обикновено, никак не повлияха. Те имат тежест, но не променят електоралния резултат и броя мандати“, категоричен бе математикът.
Константинов даде за пример вота през 2017 година, когато над 150 хиляди гласа от чужбина не са довели до промяна на нито един мандат, тъй като пропорцията им е съвпадала с тази в страната. Подобна тенденция би се запазила дори при евентуалното създаване на отделен избирателен район за сънародниците ни зад граница.
Проблеми с видеонаблюдениетоТехническите спънки при излъчването на броенето на бюлетините имат комплексен характер. Според Ива Лазарова причините могат да се търсят в остарялата техника, слабото интернет покритие и липсата на достатъчна подготовка сред членовете на комисиите.
„Присъствахме на няколко обучения на Секционни избирателни комисии в различни райони. Софийските бяха изключително кратки, пропускат се важни детайли, много ниска посещаемост има. Стотици членове са сменени в последния момент“, добави тя, подчертавайки, че правилата са разписани в методическите указания, но липсва кой да ги прочете и осмисли.
Михаил Константинов изрази сериозно съмнение, че ще се стигне до масово оспорване на резултатите пред Конституционния съд. Той направи паралел с изборите от 1997 година, когато залогът е бил цивилизационният избор на България между Изтока и Запада – сблъсък за геополитическа ориентация, какъвто днес вече не съществува в този суров вид.
