Държавният дълг на България нарасна до 29,9 на сто спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) към края на 2025 г. Това изважда страната ни от първата тройка на държавите с най-ниски задължения в Европейския съюз за първи път от третото тримесечие на 2008 г., сочат данните на Евростат.
Към края на третото тримесечие на 2025 г. показателят беше 28,4 на сто. С последното увеличение България заема четвърто място в съюза, като пред нея се нареждат Естония с 24,1 на сто, Люксембург с 26,5 на сто и Дания с 27,9 на сто.
Спрямо края на 2024 г. държавният дълг на България отчита едно от най-големите увеличения в ЕС с ръст от 6 процентни пункта. По-сериозно нарастване има единствено във Финландия, където скокът е 6,2 процентни пункта.
Ръстът на задълженията съвпада с приемането на бюджета за 2025 г. Според анализ на Института за пазарна икономика дългът на страната може да се удвои до 55,4 на сто от БВП до 2038 г. заради нарастващите текущи разходи и планираните капиталови инжекции в държавни дружества.
Увеличението на задълженията предизвиква политически критики, като депутатът от ГЕРБ Делян Добрев вече предупреди за рисковете от по-високите лихви по новите заеми. Междувременно през март 2026 г. Министерството на финансите емитира нов дълг на вътрешния пазар, с което общо поетите задължения от началото на годината достигнаха 900 млн. евро.
Средно за Европейския съюз държавният дълг спрямо БВП намалява до 81,7 на сто в края на четвъртото тримесечие на 2025 г., в сравнение с 82 на сто през третото тримесечие. Страните с най-високи нива на задлъжнялост остават Гърция със 146,1 на сто и Италия със 137,1 на сто.
