Найден Тодоров започна реални реформи в сектор „Култура“, каквито не са правени от десетилетия. Прекъсването им сега би върнало системата обратно в порочния модел. Затова той трябва да получи шанс да довърши започнатото.
Това написа във Фейсбук Петринел Гочев - театрален режисьор, актьор, художник, скулптор и сценограф.
Според него предприетите стъпки - от разкриването на дефектите във финансиращата методика до подготовката на законови промени и структурни реформи - са началото на дълго отлагано оздравяване на сектора.
Ето целия пост:
Тъй като рулетката започна да се върти, тъй като натрупахме злокачествения опит да бъдем подмятани от начинаещи, лашкани в експерименти, които са скучни, безнадеждни и обречени, преди да ме запратят отново в центрофугата на нечии представи, споделям:
Защо Найден Тодоров
При безспорният му опит и добро познаване на структурата и механизмите на работа в Министерство на културата, Найден Тодоров извърши няколко действия в настоящия си мандат на служебен министър на културата, които са единствени по рода си от последните 30 години. Тези стъпки са заявка и ясен знак за високата му стойност за целия сектор култура и съвсем конкретно за крайно болезненото звено – сценични и музикални изкуства.
1% от БВП
Найден Тодоров върна в разговора за сектор култура темата за приетия от всички политически сили през 2022 консенсус за постигане в рамките на четиригодишен мандат на управление повишаване на процента за култура от 0,6% на 1,00 % от БВП. В момента сме с 0,4%.
Методиката
Найден Тодоров беше първият министър на културата, и засега единствен, който огласи несъстоятелността на методиката за финансиране на сектора, въведена от правителството на ГЕРБ през 2012 и активно провеждана от Вежди Рашидов и Боил Банов. Непипната също така от последващите министри и зам. министри. Той ясно назова проблема, корена му и описа всички заблуди и внушения, както и характера им, които витаеха в обществото, подклаждани от дотогавашните министри и кабинети, не без активното участие на САБ.
Независими, частни и държавни
Найден Тодоров успя да формулира и ясно да опише отделните участници, ангажирани в сектор сценични изкуства. Това беше „картографиране“ от изключителна важност, което осветлява порочните скрити канали на финансови зависимости, сиви финансови полета и скрити незаконни механизми, които водеха театри и други културни институти към порочни практики, предлагани им като начин да покрият „задълженията“ си към бюджета. Формулираните от него трима участника в театралния процес – държавни театри, „независими“ и частни, чрез ясни характеристики на дейността и финансирането им, доведе до ясна картина. Вече всеки знае и не крие мястото си в тази дейност.
Регистър
Найден Тодоров започна работа по създаване на регистър на артистите в България, чрез който може да се проследи и легитимира работата на всеки зает в дейността. Тази характеризация и осветляване чрез регистъра е от изключителна важност за дейността и целите, които за всеки участник са различни и изискват различно позициониране в държавната политика за култура и изкуства.
Категоризация
Найден Тодоров започна работа по създаване на правила и регламенти за категоризация на сцените и културните институти, чрез която да се определи натовареността за всеки в изпълнение на държавната културна политика.
Предложения за промени в ЗРЗК
Найден Тодоров, на базата и на предишната си работа в МК, започна подготовка на промени в Закона за култура, които са задължителни, за да може да бъде премахната сегашната методика за финансиране, която сега работи на „пазарни“ принципи, които са неприложими към дейността и водят сектора към нарастваща, ежемесечно, задлъжнялост. Той успя да осветли чрез поредица от публични изяви унизителното положение, до което са доведени управленци, работници и артисти в сценични и музикални изкуства – необходимостта да доказват виновно и да „просят“ ежемесечно средства за заплати е демотивираща и подлага непрекъснато всички на унижение чрез обвинение, че са ненужни. А това е невярно.
Администрация МК
След деструктивното управление на предишния министър, при който бяха освободени солиден брой специалисти от администрацията на МК, Найден Тодоров спешно започна да възстановява щетите, за да се задвижат необходимите процеси в управлението на сектора.
НФК
Само човек с опит би могъл да се оправи в създадения от Мариан Бачев хаос в НФК. Рестартирането и на тази структура започна също благодарение на бързата намеса и компетентността на Найден Тодоров.
Национална стратегия
Този, до скоро, несъществуващ документ, изискван от закона, е вече в напреднала фаза и подлежи на представянето му за обществено обсъждане. При смяна на министър това наистина ще прати всички започнати процеси в изходна позиция, което е опротивяло на всички.
Това са факти. Те са видими за всички. Опитът ни показва ясно – текат оздравителни начални процеси, наченати от един умен и с реален експертен опит човек. Той трябва да получи възможност да продължи започнатото. Други решения биха върнали всичко в старото русло и сектор култура отново ще се превърне в гнойна язва. Подкрепата за Найден Тодоров като министър на културата е солидна, въпреки предпазливостта на хората и нежеланието им да взимат публично отношение. Все пак доста от нас си го отнесоха заради по-буйни и шумни прояви в обществена ангажираност.
Режисьорът Петринел Гочев е роден на 28 октомври 1968 г. в София, но родовият му корен е от гр. Видин. Средното си образование завършва, след известни перипетии, в Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ – София, а висше в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Режисура за драматичен театър“ в класа на Маргарита Младенова през 1999 г., но още през 1998 г. прави своя режисьорски дебют на сцената на Пазарджишкия драматичен театър с постановката „Епични времена“ по Йордан Радичков. От 2000 г. до 2001 г. е директор на Благоевградския драматичен театър, а след това и в момента е на свободна режисьорска практика.
Петринел Гочев е режисирал постановките „Видело“ и „Сводът“ от Анна Петрова, „Хора и свраки“ по Йордан Радичков“, „Майстори“ от Рачо Стоянов, „Живял човек“ от Василий Шукшин, „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, „Голямата печалба“ от Ектор Кинтеро, „Сватбата на дребния буржоа“ от Бертолд Брехт“ и др. През 1914 г. неговата постановка в Габровския театър на „Ромео и Жулиета“ е номинирана за „Икар“, а същата година печели „Аскеер“ за представление и сценография за същия спектакъл.
