Университетският аварийно-спасителен отряд разработи актуална карта на обществените скривалища в България с цел да улесни достъпа на гражданите до информация при бедствия и извънредни ситуации. Картата обединява публично достъпни данни за съоръженията, предназначени за укриване на населението при въздушна опасност, както и при радиоактивно, химическо или биологично замърсяване, на база информация от "Пожарна безопасност и защита на населението". Потребителите могат да видят местоположението на скривалищата и наличните данни за състоянието им.
247 са скривалищата и противорадиационни укрития в България, заяви пред БНР Радинел Паргов - доброволец от екипа на Университетския аварийно-спасителен отряд и автор на картата за бомбоубещита.
По думите му от тях първа категория са 18 броя, като те могат да се използват веднага. Всички останали са втора категория - те могат да се приведат в готовност за експлоатация до 1 седмица. Той подчерта, че всяко скривалище има отговорник, който го поддържа. Води се паспорт, а 2 пъти годишно се прави проверка от пожарната.
По информация на Столична община през последните 2 години е направен основен ремонт на 10 скривалища. В момента се започва ремонтът на още 6, а до 4 години планът е да се направи и на останалите до 92. Това са скривалищата в детски градини и училища в София, уточни Паргов в предаването "Преди всички".
Той отбеляза, че за някои убежища хората знаят, но ги няма в официалните данни. Това е така, защото за някои от тях не отговаря пожарната, а са частни. По думите му частното бомбоубежище може да бъде ползвано от хората в съответния район, но са под частни сгради.
Радинел Паргов подчерта, че в много населени места, както и в някои части на София няма убежища. Той напомни обаче, че най-голямото скривалище в София е метрото, което събира повече от 900 000 жители. Подземните гаражи и тунелите също могат да се ползват за такива нужди.
Паргов посочи също, че има интерес към тяхната карта:
"Имаме повече от 27 хил. преглеждания на картата. Основната ѝ цел е да повиши информираността на населението".
Картата може да бъде намерена на фейсбук страницата на Университетския аварийно-спасителен отряд.
