Администрацията да се съкрати, да се премахне автоматичното индексиране на заплати. Да се намали броят на зам.-министрите, съответно - на необходимата им администрация, дори и на министрите.
Такива препоръки на новата власт даде Симеон Дянков, председател на Фискалния съвет. Той бе гост в сутрешния блок на БНТ.
"7% инфлация за миналия месец има – това означава, че в Народното събрание ще се вдигнат заплатите със 7% следващия месец. Трябва да се махнат всички (служебни) индексации на заплати в публичния (държавния) сектор", каза Симеон Дянков, който е и бивш финансов министър от първото правителство на Бойко Борисов.
Дянков има предвид, че основната депутатска заплата в България се формира на базата на средната заплата - тя е равна на три средни месечни заплати в обществения сектор, като данните се вземат за последния месец от всяко календарно тримесечие, според официалната статистика на Националния статистически институт. А това означава, че заплатите се преизчисляват на всеки три месеца.
"Едно ново правителство буквално с първото заседание може това да го направи. И това ще има доста добър ефект върху намаляване на инфлацията, която тепърва предстои", смята председателят на Фискалния съвет.
Дянков обясни какво означава това:
"Няма да намаляваме заплати, ще намаляваме процеса на постоянно увеличаване, което върви напред. В смисъл – има инфлация, веднага се увеличават заплатите, това вкарва нова инфлация и се гради по този начин една вълна, която току-що беше започнала да спада в началото на годината и сега започва да се вдига. По някакъв начин трябва да се бори инфлацията. Това е начинът, който бързо – за два-три месеца – ще даде ефект. И оттам нататък – редица промени в администрацията. Говорили сме за мерки, които буквално за месец ново правителство може да вземе: вместо да имаме 19 министри и 3 вицепремиери, да имаме 15–13. Започнаха да излизат някакви идеи. Да започнем да съкращаваме администрацията."
"Първо трябва да се справят с един проблем, който е инфлацията. Вчера имаше данни за много рязко увеличаване на инфлацията през последния месец – над 7%. Което ние не сме виждали от, може би, 4 години на месечна основа. И понеже това е пряка част от програмата на победителите от „Прогресивна България“ – антиинфлационна политика, предполагам бюджет и антиинфлация ще станат една тема, което означава бързи мерки занапред. И може би, ако имат време – малко се съмнявам – да се върнат назад и това, което с вас многократно сме говорили, да кажат истината за поне последния бюджет за 2025 г., колко е завършила държавата, колко е истинският дефицит. Защото помните, че правителството „Желязков“ се тупаше по рамената колкото може и каза: „Ние сме под 3%“. Европейската комисия миналата седмица каза 3,5%. Но това не включва различните счетоводни творчества, които Европейската комисия тепърва трябва да разглежда. Предварителното взимане от банките, например, вкарването на пари в ББР, сега пък ги изкараха, така че това също трябва да се смята", бяха точните думи на Симеон Дянков в предаването "Денят започва".
Според Дянков ревизия на бюджет 2025 г. ще извади дефицит в рамките на 5–5,5%.
"По някакъв начин трябва да се бори инфлацията – това е начинът, по който бързо, за 2-3 месеца ще има ефект", смята Симеон Дянков.
Друга мярка, която Дянков коментира като крайно необходима за борба с инфлацията, е въвеждане на таван на надценките. Според него това не работи, защото за да се сложи таван, трябва да знаеш много точно колко струва една стока, а това е невъзможно, цената варира на пазарен принцип.
"Аз неслучайно почнах с инфлацията, защото там темата е по-трудна. Темата с дефицита е болезнена, но тя е от няколко години и на едно ново правителство все пак се има толеранс от няколко месеца. Докато инфлацията трябва да се бори веднага. Там служебният кабинет направи някои мерки. Знаете, направи се пакет от мерки – малък пакет, за радост, защото това е кратък период. Но виждаме, че инфлацията рязко се увеличи. Пак казвам – над 7% само за последния месец. И там има два начина. Единият начин, популистки да го наречем, е да започнат да се слагат различни тавани на цените. Това звучи добре политически, много се харчи, така да се каже. Проблемът е, че ти, за да знаеш какъв е таванът, ти трябва да знаеш надценката върху какво е, т.е. колко струва тази стока. Това е невъзможно да се знае – зависи от пазара, външния, вътрешния, от самите търговци. Този тип тавани, съм убеден, че и новото правителство ще използва под някаква форма, но те не работят."
В програмата на "Прогресивна България" са заети почти всички тези, които развих сега, каза Дянков, според когото определени мерки бързо могат да бъдат взети. Основната задача на формацията на Румен Радев е антиинфлация, настоя Дянков. "Ако това правителство не вземе мерки в първия месец, ще излезе тезата "вие не знаете какво правите", предупреди той.
България не е готова за отмяна на плоския данък, смята Дянков.
Най-лошото в промяната на данъчната система е да се променят осигуровките - социални и здравни. Ако ще се правят промени, трябват 2-3 години. Ако има прогресивен данък, вече сме в еврозоната и Шенген, богатите ще си прехвърлят парите извън България и ще плащат бедните, предупреди Дянков. Той призова и да не се пипа ДДС.
Дянков изрази надежда, че формацията на Румен Радев честно ще каже в какво финансово състояние е България след управлението на правителството на Росен Желязков и на служебното правителство на Андрей Гюров. Хвалеше се кабинетът "Желязков", че бюджетният дефицит за 2025 година е 3% и дори отдолу, но Евростат каза 3,5%, подчерта Дянков. Той изрично похвали "Прогресивна България", че има няколко много добри икономисти в десния сектор, давайки пример с Гълъб Донев и видя добро в разделянето на ПП-ДБ, защото в ДБ имало добри десни икономисти като Мартин Димитров.
За едно тримесечие стигнахме половината от възможния бюджетен дефицит, предупреди още Дянков. Според него, трябва бюджет 2026 да прелее в бюджет 2027 година. Дянков каза и, че "Прогресивна България" може да иде в Брюксел и да представи реалната финансова картина на България, за да помоли за отсрочка и през 2027 година да не влезем в процедура по свръхдефицит.
