В България влязоха в сила първите нормативни правила, уреждащи телемедицината, които на практика променят начина, по който пациентите могат да се консултират с личните си лекари от разстояние. Според новата наредба разговорите с лекар по телефон или чрез социални мрежи вече попадат в строго регламентиран режим, като нерегламентираните форми на дистанционна комуникация се поставят под въпрос.
Мярката предизвиква реакция сред общопрактикуващите лекари, които я определят като тромава и трудно приложима. По думите на д-р Николай Христов, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари във Варна, новите изисквания създават значителна административна тежест и организационни трудности.
"Аз имам почти 2500 пациенти, които, ако имат желание, трябва да минат през кабинета, да попълнят документ, който да съхранявам за проверки. Само тези, които са подписали, могат изобщо да получат дистанционна консултация. За да достигне до мен пациентът, трябва да подаде предварителна заявка. Процедурата по идентификация е изключително тежка“, посочва той.
Сред основните критики е и необходимостта от инвестиции в техническо оборудване и липсата на яснота относно финансовото обезпечаване на новия тип услуги. Според лекарите в наредбата не е предвидено как ще бъдат компенсирани разходите за внедряване и поддръжка на системите за телемедицина.
Той допълва и по-критична оценка за съществуващата практика на телефонни консултации.
"Няма друга страна като България, в която пациентът да може да се обажда на лекаря си по телефона. Не е това начинът. А и никъде не се коментира заплащането на тази дейност. Логично е всяка услуга да бъде възмездена, но няма яснота как това ще се случи“, допълва пред NOVA д-р Христов.
Допълнително напрежение създава и спорът между различни нормативни актове. От една страна, новата наредба въвежда строги условия за дистанционни консултации, а от друга — в рамките на основния пакет дейности, финансиран от НЗОК, подобни консултации вече са предвидени като задължителни.
"Според едната наредба сме длъжни да ги извършваме, а според другата това е практически невъзможно. Така винаги сме в позиция да сме в нарушение“, коментира още лекарят.
По думите му никъде в наредбата не се коментира заплащането на този тип дейност и как точно ще се възстановят разходите по инвестициите, които лечебното заведение следва да направи. "Логично е всяка услуга, която се ползва, да се заплаща, но в наредбата не се казва нищо за това", отбеляза той.
"Освен това тази наредба влиза в конфликт с друга - за основния пакет дейности по НЗОК, където консултациите от разстояние са изрично упоменати като част от нашите задължения. Според едната наредба сме длъжни да ги правим, според другата това на практика е невъзможно, тоест - ние винаги сме в грешка", каза още д-р Христов.
