От "Европейската конфедерация на профсъюзите" ("ЕКП") съобщават, че средният наем за двустаен апартамент в повечето столици на Европейския съюз вече надхвърля значително брутната минимална работна заплата. Според данните на синдикалната организация и "Евростат", София се нарежда сред градовете с най-тежка жилищна недостъпност на континента.
София сред най-недостъпните столици
Данните показват категорично, че наемът на двустаен апартамент в българската столица достига средно 954 евро, докато минималната работна заплата от 1 януари 2026 година е фиксирана на 620 евро. Това означава, че разходът за покрив над главата поглъща 154 процента от най-ниското гарантирано възнаграждение. Работещите на минимална заплата в София не само изразходват целия си месечен доход за наем, но се нуждаят от още над половин заплата, за да го покрият напълно.
Статистиката е особено тревожна на фона на факта, че около 13 процента от работещите в България разчитат именно на минимално възнаграждение. Проблемът е част от мащабна европейска криза. Според данните на "Европейската комисия", която подготвя общоевропейски план за достъпни жилища, средните наеми на континента са нараснали с над 20 процента от 2013 година насам, а цените на самите имоти са скочили с близо 50 процента.
Прага и Лисабон водят черната статистика
Хората на минимална заплата в чешката столица понасят най-тежкия икономически удар. В Прага средният наем е 1 710 евро спрямо минимален доход от 924 евро, което формира тежест от 185 процента. Лисабон заема втората позиция със 168 процента (при 1 710 евро наем спрямо 1 073 евро брутна заплата).
Делът, необходим за покриване на наема, е екстремно висок и в редица други източноевропейски и южни столици – Будапеща (159 процента), Братислава (158 процента), Атина (153 процента) и Рига (151 процента).
Дори в градове като Париж и Мадрид минималната заплата е абсолютно недостатъчна за базови жилищни нужди. Във френската столица средният наем е 2 523 евро при минимален доход от 1 823 евро, а в испанската стойностите са съответно 1 721 евро срещу 1 381 евро. На обратния полюс са Брюксел и Берлин, където наемите са най-поносими, заемайки съответно 70 и 76 процента от брутното минимално възнаграждение.
Контрастът между столица и провинция
Анализът на "ЕКП" прави ясно разграничение между столиците и националните средни стойности. Извън големите административни центрове икономическата картина е значително по-поносима. В България средно около 45 процента от минималната заплата отива за наем в по-малките населени места, което създава огромен контраст спрямо столичния пазар. В съседна Гърция извън Атина наемът поглъща 408 евро от минималните 1 027 евро.
Въпреки това, делът на разходите за подслон остава значително над средните за "Европейския съюз" 23,6 процента, които домакинствата традиционно отделят за жилище, вода и енергия.
Искания за социални жилища и по-високи доходи
Синдикатите настояват за спешни мерки на европейско и национално ниво, включително стриктно прилагане на директивата за минималната работна заплата, повишаване на тежестта на колективното договаряне и увеличаване на инвестициите в социални жилища.
Естер Линч: "Високите разходи за жилище и ниските заплати тласкат хората към бедност и икономиката към рецесия. Разминаването между наемите и заплащането е напълно неустойчиво. Когато към това се добавят и растящите разходи за енергия и храна, работещите хора са принудени да теглят заеми за най-необходимото и почти не им остават свободни средства. Това пък прави спестяването за подмяна на основни домакински уреди или посещение при зъболекар практически невъзможно."
