Последният път, когато Едит Хейзман видя баща си, той й махаше от палубата на „Титаник“, докато корабът започваше да потъва в ранните часове на 15 април 1912 г. На китката му имаше златен часовник.
„Той ни качи с майка ми в спасителна лодка и каза: „Ще се видим в Ню Йорк““, разказа тя на един репортер 80 години по-късно, когато ѝ беше връчен същият часовник.
Артефактът е изваден, заедно с чинии, тарелки, бижута и полилей, от френско-американска група водолази, които се спуснаха към останките на кораба през 1987 г., пише Труд.
Сред предметите в колекцията са немско-английски речник, колие, един от трите рулеви пулта от мостика и част от витраж
Въпреки това убеждение, RMS Titanic Inc сега се опитва да продаде на търг 100 артефакта, извадени по време на експедицията от 1987 г. Предложението, първоначално направено в тайно заявление до съд във Вирджиния, който отговаря за останките, ужаси археолозите и организациите за опазване на културното наследство.
„Титаник заема уникално място в световната морска история“, заяви в писмо до съда Кати Грийн, президент на Националното морско историческо дружество, което представлява стотици музеи, организации за опазване на културното наследство и академични програми. „Мястото на потъването е както археологически ресурс от международно значение, така и мястото, където почиват повече от 1500 души.“
RMS Titanic Inc притежава над 5000 артефакта, извадени по време на седем експедиции между 1987 и 2004 г.; 1800-те, извадени по време на мисията от 1987 г., днес са известни като Френската колекция. Предметите са били предоставени на предшественика на компанията от френското правителство при условие, че няма да бъдат продавани, заяви Крис Ъндървуд, президент на Международния комитет за подводно културно наследство.
Дженева Райт, председател на Консултативния съвет по подводна археология, поиска от съда да откаже продажбата и след това, в стила на Индиана Джоунс, предложи на съдията „да постави колекциите от „Титаник“ под кураторството на акредитиран музей“.
В сряда в интервю за вестник The Times Дейв Пархам, професор по археология в Университета в Борнмут и председател на британския Съвместен комитет по политика за морска археология, заяви, че е бил предупреден за потенциалната продажба от „хора от бранша“.
Ако търгът бъде допуснат, „това ще бъде възприето от някои като прелюдия към разрешение за ограбване и експлоатация на други обекти на културното наследство по целия свят“, написа Пархам в писмо до съда.
RMS Titanic Inc беше уведомила съдия Ребека Бийч Смит за намерението си да продаде предмети на търг в доклад, изпратен до съда през март — но се опита да го запази в тайна, аргументирайки се, че съдържа „изключително чувствителна, непублична, поверителна бизнес и финансова информация“.
Чаша от третокласната трапезария и сейфът на корабния касиер, който, когато беше отворен на живо по телевизията, се оказа празен — с изключение на шепа монети
В разпореждане от април съдията не се съгласи, като заяви, че е „особено тревожно“, че „RMST се опитва да запази в тайна факта за съобщеното си намерение … да продаде на търг около 100 артефакта от Френската колекция“. Тя добави: „Съдът не е длъжен да излага културната и историческата стойност на артефактите, извадени от корабната развалина.“
Тя отбеляза, че компанията е опитвала да продаде предмети от Френската колекция и преди, по време на процедура по несъстоятелност, и е срещнала „значителна реакция“ от групи за опазване на културното наследство, от френското правителство и в „обществени коментари“, които „осъдиха“ продажбата.
В писмено изложение, изпратено до съда във Вирджиния в сряда, RMS Titanic поддържа, че има право да продължи с търга. Компанията заяви, че „оценява“ писмата от археологическите групи, но изтъкна, че те не са предоставили валидна причина за спиране на търга.
Брайън Уейнджър, адвокат на RMS Titanic Inc, заяви пред The Times:
„Собствените правата на компанията върху артефактите, извадени от нея през 1987 г., са били предмет на обширни съдебни производства оттогава, първо определени с декрета от 1993 г. на Френската служба по морски въпроси към Министерството на оборудването, транспорта и туризма, а по-късно разгледани в становища, издадени от Апелативния съд на САЩ за Четвъртия окръг и Съда по несъстоятелност на САЩ за Средния окръг на Флорида.
САЩ не са подписали конвенцията на ЮНЕСКО,
за която някои от тях споменават, и в никакъв случай договорът не е влязъл в сила на международно ниво преди 2009 г., се посочва в изявлението, като се добавя, че „френските артефакти са били извадени от мястото на потъването на „Титаник“ през 1987 г.“ и че предшественикът на компанията, „Titanic Ventures Limited Partnership“, е получил правото на собственост върху тях през 1993 г. Наградата също е предшествала насоките, определени от Националната океанска и атмосферна администрация, които са влезли в сила едва през 2019 г., се посочва в изявлението.
На своя уебсайт RMS Titanic Inc заявява, че поддържа „единствената колекция от извадени артефакти от „Титаник“, така че е наша отговорност да съхраняваме колекцията като единен, куриран архив“. Тя заявява, че понастоящем не продава артефакти, въпреки че предлага парчета въглища, извадени от полето с отломки около останките.
Миналият месец аукционна къща от Чикаго, наречена „Фриманс“, продаде за 800 000 долара златен джобен часовник на „Тифани“, който магнатът Джон Джейкъб Астор IV носел на „Титаник“. Тялото му е едно от стотиците, извадени от водата.
