Решението на руския президент Владимир Путин да улесни процедурата за предоставяне на руско гражданство на жителите на отцепилия се регион Приднестровие предизвика тревога в Молдова. Президентът Мая Санду предупреди, че тази стъпка може в бъдеще да бъде използвана за набиране на хора за войната в Украйна.
Говорейки на конференцията „Ленарт Мери“ в Талин, Санду заяви, че Москва вероятно търси допълнителен човешки ресурс. „Вероятно им трябват повече хора, които да изпращат на война в Украйна“, каза тя, коментирайки указа, подписан от Путин на 15 май. Според нея мярката е и част от по-широк натиск върху Кишинев, докато Молдова се опитва да реинтегрира отцепения регион.
Санду подчерта, че от началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна много жители на Приднестровието предпочитат да вземат молдовско гражданство вместо руско. „Те се чувстваха по-сигурни с гражданството на Република Молдова, а не с това на Русия“, отбеляза тя.
Указът позволява на чуждестранни граждани и лица без гражданство, които постоянно живеят в Приднестровието, да кандидатстват за руско гражданство по опростена процедура. Изисквания като пет години пребиваване в Русия, доказване на доходи и изпити по руски език се премахват, а заявленията могат да се подават чрез руските дипломатически и консулски представителства.
Особено внимание привлича фактът, че Москва признава документи, издадени от фактическите власти в Приднестровието. Указът приема местни паспорти, актове за раждане, регистрации и други документи, издадени от институции, които не са международно признати. Той обхваща и сираци, деца без родителска грижа и недееспособни лица, чиито заявления могат да се подават от настойници.
Един от най-спорните елементи гласи, че лица, служещи в военни или правоохранителни структури в Приднестровието, не могат да бъдат отказани за руско гражданство заради службата си. Част от разпоредбите на указа остават класифицирани.
Анализатори отбелязват, че това следва познат модел на Кремъл. Подобни политики за масово предоставяне на гражданство са прилагани и в окупирани територии на Грузия и Украйна преди Москва да засили политическото и военното си присъствие там. Чрез увеличаване на броя на руски граждани извън международно признатите граници Кремъл създава правна основа за бъдеща намеса под претекст за защита на свои граждани.
Приднестровието, тясна ивица земя между Молдова и Украйна, се отделя от Молдова след кратка война в началото на 90-те години. В региона са разположени около 1500 руски военни, както и голям склад за боеприпаси от съветската епоха.
Според оценки между 200,000 и 300,000 души вече имат руски паспорти, а новата мярка може да разшири гражданството до по-голямата част от населението.
Развитието идва на фона на чувствителна политическа ситуация в Молдова, която напредва по пътя към ЕС. Санду отхвърли твърдения, че Русия може да блокира европейската интеграция на страната, заявявайки, че това зависи единствено от Европейския съюз.
Експерти предупреждават, че указът увеличава влиянието на Москва в региона, дори без пряка военна ескалация. Липсата на сухопътен коридор към Приднестровието ограничава военната му роля, но засилва възможностите за хибридни действия и политически натиск.
Въпреки това мярката се разглежда като част от по-широка стратегия на Русия за дългосрочно влияние в постсъветското пространство. Освен военния аспект, руското гражданство би дало на жителите достъп до социални плащания и консулска закрила, засилвайки зависимостта от Москва.
Темата поражда и опасения сред съюзниците в НАТО, тъй като регионът граничи с Украйна и се намира близо до Румъния. Указът беше подписан ден преди украинският президент Володимир Зеленски да насрочи среща с Молдова относно ситуацията в Приднестровието.
