Световната здравна организация (СЗО) обяви извънредна ситуация за общественото здраве от международно значение заради епидемия от ебола, която се разпространява в Демократична република Конго и съседна Уганда. Потвърдени са над 300 предполагаеми случая и най-малко 88 смъртни случая.
Решението беше обявено в неделя, като СЗО уточни, че въпреки сериозността на ситуацията тя не достига нивото на пандемична извънредна ситуация като COVID-19. Агенцията също препоръча да не се въвеждат затваряния на международни граници, като подчерта, че координираната международна помощ е предпочитаният подход.
СЗО съобщи в платформата X, че е потвърден лабораторен случай в Киншаса, столицата на Конго, която се намира на около 1000 километра от първоначалния епицентър в провинция Итури. Пациентът е пътувал от Итури, което поражда опасения, че вирусът може да се разпространява извън първоначално засегнатата зона. Нови предполагаеми случаи са регистрирани и в Северно Киву – гъсто населена провинция, граничеща с Итури.
В източно Конго властите в град Гома потвърдиха първи случай там, като пациентът е пристигнал от Итури и е поставен под изолация. Гома, който беше засегнат от тежки боеве при настъпление на бунтовници в началото на 2025 г., остава нестабилен заради конфликти между правителствени сили и подкрепяната от Руанда групировка M23.
Еболата е рядко, но изключително опасно заболяване, което се предава при директен контакт с телесни течности като кръв, повръщано или семенна течност и често е с фатален изход. Текущата епидемия се причинява от рядък вариант на вируса, което е довело до обявяването на извънредното положение с цел мобилизиране на международни средства, координация и медицинска помощ.
СЗО съобщи, че екип от 35 специалисти от организацията и министерството на здравеопазването на Конго вече е разположен в Бунди в провинция Итури, като е доставено около седем тона медицински материали. Целта е ограничаване на заразата и подобряване на проследяването на контактите.
Епидемията е причинена от щама Бундибугио на ебола – рядък вариант, за който няма одобрена ваксина или специфично лечение. Той е регистриран само няколко пъти в миналото, включително в Уганда през 2007–2008 г. и в Конго през 2012 г.
Здравните власти в Конго посочват, че страната има опит с предишни епидемии, но често без налични целенасочени терапии. Според експерти оцеляването е възможно дори без лечение, в зависимост от бързината на реакцията и условията.
Ограничаването на заразата обаче се усложнява от продължаващите конфликти и движението на населението в източната част на страната. Африканският център за контрол и превенция на заболяванията съобщи, че активното предаване остава високо в райони като Монгвала, което затруднява проследяването на контактите. Минната дейност и трансграничното движение към Уганда също увеличават риска от разпространение.
Директорът на Африканския CDC Жан Касея предупреди, че все още има много неизвестни около мащаба на епидемията и веригите на заразяване. Генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус също заяви, че реалният брой на случаите вероятно е по-висок от официално отчетения.
Уганда също е регистрирала случаи, свързани с пътувания от Конго, включително починал пациент в Кампала и още един потвърден случай. СЗО предупреди, че комбинацията от положителни тестове, географско разпространение и групирани смъртни случаи може да показва по-широка епидемия от отчетената.
Центърът за контрол и превенция на заболяванията в САЩ заяви, че рискът за американски граждани остава нисък, но координира действията си с партньори в Африка и има екипи на място. Препоръчват се мерки за избягване на контакт със симптоматични лица и се прилагат проверки на летища.
Властите смятат, че епидемията вероятно е започнала през април, като първите случаи са останали незабелязани в продължение на седмици. Първият предполагаем пациент – 59-годишен мъж – е развил симптоми на 24 април и е починал скоро след това. До момента на официалното уведомяване в началото на май вече са били регистрирани десетки смъртни случаи.
Здравните служби съобщават също, че поне четирима здравни работници са загинали, което подчертава рисковете за медицинския персонал при работа с ебола в условия на ограничени ресурси и конфликт.
