Опасни пестициди масово тровят кошерите в България

Изчезването на земните пчели в България застрашава сериозно селското стопанство и обрича на драстичен спад добивите от плодове и зеленчуци, съобщават от научната платформа "Климатека" в анализ. Черната статистика за изминалата година разкрива критична ситуация в страната: в Русенско зимната смъртност при кошерите достига до 70 на сто, а в отделни райони на Ямболско е отчетен пълен срив от 100 на сто. Според експертите комбинацията от резки климатични промени и неконтролирано използване на токсични химикали поставя под въпрос бъдещето на родните овощни и зеленчукови култури.

Основният удар върху популацията на опрашителите не идва от плавното покачване на средните температури, а от екстремните аномалии във времето. Ранното пролетно затопляне подлъгва насекомите и обърква биологичния им ритъм, след което резки застудявания, слани и последващи летни засушавания унищожават цели семейства.

Най-застрашени у нас са земната пчела (Bombus terrestris) и планинската земна пчела (Bombus lucorum), които са ключови за опрашването на домати, чушки, ягоди и череши. Докато земната пчела се адаптира по-лесно към откритите ландшафти, то планинската е изтласквана все по-високо в горите на Рила, Пирин, Родопите и Стара планина, където местообитанията ѝ се свиват застрашително заради горещините. Проливните дъждове и градушки допълнително наводняват гнездата им, разположени предимно в изоставени дупки на гризачи или под камъни.

Липсата на диви опрашители вече се усеща остро от производителите у нас. Изминалата година беше определена като "абсолютно нулева" за реколтата от череши в редица региони на страната, а общият спад в добивите при овощните култури е между 50 и 70 на сто.

Агрономите предупреждават, че ако тази негативна тенденция се задържи, България ще бъде изправена пред принудително преструктуриране на селското стопанство. Земеделците ще се откажат от традиционните плодове и зеленчуци и ще преминат изцяло към зърнени култури, които не изискват насекоми за своето възпроизводство.

Към тежкия климатичен стрес се наслагва и интензивният химически натиск в земеделските райони. Проучване на биолози от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", провеждано в продължение на седем години, открива над 35 различни вида токсични пестицида в проби от мъртви пчели. В условия на глад и дехидратация, имунната система на насекомите се срива и препаратите за растителна защита нанасят необратими щети на клетъчно ниво. Опитните пчелари съобщават и за физиологична деградация на ларвите, от които се излюпват недоразвити пчели с ниска жизнеспособност.

Известният пчелар от Странджа Манол Тодоров посочва, че коварните заболявания, пренасяни от кърлежи, остават огромен бич за сектора в много райони:

"През 2014 - 2015 година, например, в Странджа планина, където са нашите кошери, това беше голям бич. Имахме до 100 процента смъртност. През последните години този проблем намаля, но продължава да е факт за други райони на страната. Може да се каже, че средно, на различните места, се отчита висока смъртност."

Проблемът се задълбочава и от факта, че заради сушите през август растителността изсъхва и пчелните майки спират да снасят, което свива семействата до критичен минимум непосредствено преди зимния период.