Държавите членки на Европейския съюз подготвят ограничен нов пакет санкции, който може да отрази промяна в позицията на Унгария спрямо Москва, включително възможна подкрепа за мерки срещу руския православен патриарх Кирил и други досега блокирани лица, съобщава Euronews.
Според представители на ЕС посланиците ще разгледат тази седмица т.нар. „малък“ санкционен списък, включващ около десетима души и няколко руски плавателни съда. Предложението идва на фона на сигнали от Будапеща, че страната може вече да не блокира определени включвания, които преди това са били спирани по време на управлението на Виктор Орбан.
Патриарх Кирил, ръководител на Руската православна църква, беше включен в първоначални санкционни предложения още през 2022 г. заради обвинения, че подкрепя руската инвазия в Украйна и разпространява прокремълски наративи. Унгария обаче тогава блокира включването му, позовавайки се на опасения за религиозните свободи.
Сега тази позиция изглежда се променя под влиянието на новото политическо ръководство в страната. Източници в ЕС твърдят, че настоящото унгарско ръководство е готово да допусне включването на Кирил, което би сложило край на дългогодишно вето, възпрепятствало санкционирането му.
Близък съюзник на новия политически лидер Петер Мадяр, Мартон Хадю, е очертал условията за новия подход на Унгария. „Санкции, които подкопават икономическата стабилност на Унгария, са абсолютно неприемливи“, заяви той, като добави, че Будапеща няма да блокира общоевропейски мерки, насочени към увеличаване на натиска върху Русия, когато не са засегнати национални икономически интереси.
Обсъжданият пакет може да върне и имена, които преди това са били извадени от санкционни списъци по настояване на Унгария, включително руския министър на спорта Михаил Дегтярьов и бизнесмена Вячеслав Кантор. Европейски дипломати посочват, че подобни корекции са обичайна практика, тъй като за санкциите е необходимо единодушие между държавите членки.
Отделен елемент от предложението е насочен към т.нар. „сенчест флот“ на Русия – кораби, за които се твърди, че заобикалят западните ограничения върху износа на петрол. Те са свързвани с практики като използване на фалшиви флагове и неадекватна застраховка, а в някои случаи и с екологични рискове и предполагаеми саботажни дейности. Няколко европейски държави, сред които Франция, Швеция и Полша, вече предприемат действия срещу такива плавателни съдове чрез проверки и операции по задържане.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас призова за по-бързи и постепенни действия срещу тези мрежи, вместо да се изчакват големи санкционни пакети. „Не подготвяме големи пакети, а веднага щом идентифицираме корабите, ги включваме в списъка“, заяви тя, описвайки промяна към по-непрекъснат санкционен механизъм.
Посланиците се очаква да започнат официални обсъждания по-късно тази седмица, като възможно споразумение може да бъде постигнато на Съвета по външни работи на 15 юни. По-широкият 21-ви пакет санкции се очаква през юни, а окончателното му одобрение – вероятно до средата на юли.
Паралелно институциите на ЕС разглеждат и процедурни промени, които биха удължили сроковете за подновяване на санкциите от шест месеца на една година – реформа, която отдавна е била блокирана от Унгария по времето на Орбан, поради влиянието ѝ върху правото на вето в рамките на блока.
