Тазгодишната „Евровизия“ може да се окаже не просто музикален конкурс, а една от най-спорните надпревари в историята на състезанието, подчерта в обширна статия турския ежедневник "Стар днес".
След грандиозния финал във Виена американски медии и музикални анализатори започнаха да задават въпроси, които разтърсиха конкурса: възможно ли е вотът в полза на Израел да е бил изкуствено насочван чрез мащабна международна кампания?
Според публикации в Ню Йорк Таймс Израел е получил необичайно високи зрителски точки дори от държави, в които обществените настроения към страната са силно отрицателни заради войната в Газа. Това предизвика вълна от подозрения, че зад кулисите е действала добре организирана схема за влияние върху вота.
Още преди началото на конкурса атмосферата беше взривоопасна. Испания, Словения, Нидерландия, Исландия и Ирландия бойкотираха „Евровизия“ именно заради участието на Израел.
Когато израелският изпълнител Ноам Бетан се появи на сцената във „Винер Щатхале“ (Wiener Stadthalle), залата бе залята от палестински знамена и освирквания. По време на изпълнението му зрители скандираха лозунги срещу действията на Израел, припомнят медиите.
Но истинският шок дошъл след обявяването на зрителския вот.
Разследването на американското издание твърди, че от 2018 година насам са били похарчени над $1 милион за кампании, свързани с влияние върху „Евровизия“. Според публикацията в схемата са участвали структури, свързвани с кабинета на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху.
Твърди се още, че чрез социалните мрежи и международни организации е била проведена мащабна мобилизация за масово гласуване. Според музикалния критик проф. д-р Михаел Куюджу един глас струва 0,99 евро, а при стотици хиляди подадени гласове става дума за огромен финансов ресурс.
„Израел организира своята диаспора по целия свят. Възможно е да е имало платени кампании за масово гласуване“, твърди той.
Най-голямата сензация обаче е друга.
Въпреки всички предполагаеми опити за влияние, предполагаемите финансови кампании и огромния международен натиск, България успя не просто да спечели конкурса, а да го направи с рекордна преднина.
Изданията подчертават, че българската певица Дара буквално помете конкуренцията с песента „Бангаранга“ („Bangaranga“), събирайки внушителните 516 точки. Израел остана далеч назад с 343 точки, а Румъния завърши трета, пише "Марица".
Според наблюдатели най-впечатляващото е, че българската песен е доминирала едновременно и при професионалните журита, и при зрителския вот от десетки държави по света — нещо, което рядко се случва в съвременната история на „Евровизия“.
Това превърна победата на България не просто в музикален успех, а в символичен триумф срещу предполагаемите задкулисни механизми и политическо влияние около конкурса.
Социалните мрежи вече определят успеха на Дара като „победа въпреки системата“.
Допълнително внимание предизвика и посланието на българската изпълнителка към Турция след финала.
„Благодаря ти, Турция. Много искам отново да дойда. Съпругът ми е турчин и почти всяка седмица уча турски език“, заяви тя след историческия си триумф.
Така „Евровизия“ 2026 може да остане в историята не само като конкурс с политически скандали и подозрения за манипулации, но и като годината, в която България успя да победи въпреки всичко.
