Има дни, в които една нация говори, а светът слуша. 24 май е такъв ден. Ден, в който буквите не са символи върху хартия, а жив дъх на паметта. Ден, в който езикът не принадлежи на една страна, а на всички, които са се осмелили да го обикнат. В този ден посланици и дипломати от Обединеното кралство, Украйна, Австрия, Камбоджа, Полша, Молдова, Словения, Германия и Унгария застанаха пред стиховете на Иван Вазов — не като гости на езика, а като негови събеседници.
„Българският език” прозвуча през техните гласове като тихо признание, че думите могат да бъдат мостове, че поезията може да бъде дом, че една култура може да бъде споделена.
Българският език не е само история, записана в книги. Той е начин да помним, да обичаме, да се споделяме. Честит 24 май - на буквите, които ни създават, на словото, което ни събира, и на тишината между думите, в която се разпознава уважението, завършват поздрава си дипломатите.
