Европейският съюз никога няма да действа като неутрален посредник между Украйна и Русия и няма намерение да замени Съединените щати в бъдещи мирни преговори, заяви върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас на фона на продължаващия дебат дали блокът трябва да назначи специален пратеник за евентуални разговори с Москва.
Темата беше обсъдена на неформална среща на външните министри на ЕС в четвъртък в Лимасол, Кипър, където идеята за специален пратеник се превърна в един от най-спорните въпроси. Разговорите извадиха наяве различия между държавите членки и предизвикаха различни политически позиции.
Калас отхвърли възможността за неутралност в конфликта. „Едно е напълно ясно: Европа никога няма да бъде неутрален посредник между Русия и Украйна, защото сме на страната на Украйна и защитаваме собствените си интереси за сигурност“, заяви тя след срещата.
Тя подчерта, че ЕС не може да бъде еднакво дистанциран от двете страни, тъй като Украйна се нуждае от европейска подкрепа, за да укрепи позициите си в евентуални преговори. „Не можем да бъдем неутрални и да третираме двете страни еднакво, защото ясно сме на страната на Украйна“, допълни тя.
В същото време Калас уточни, че ЕС не възнамерява да поеме ролята на посредник вместо Вашингтон и че европейските усилия трябва да бъдат допълващи, а не заместител на американската дипломация.
„Всички наши усилия трябва да бъдат допълващи на американските усилия“, каза тя. „Не идваме вместо Съединените щати, а работим по въпроси, които те не са обхванали в тези преговори.“
Украйна, от своя страна, настоява за по-активна роля на Европа, но не непременно чрез назначаване на един специален пратеник. Киев подчертава, че приоритет трябва да бъдат конкретни въпроси като ядрена безопасност и хуманитарни коридори, както и единен европейски подход.
Дискусията в ЕС се провежда на фона на признаци за движение в американските дипломатически усилия. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че Вашингтон остава готов да подкрепи мирни преговори, ако условията го позволят.
В рамките на дебата бяха обсъждани и възможни кандидати за специален пратеник на ЕС за контактите с Русия, сред които се споменават финландският президент Александер Стуб, председателят на Европейския съвет Антонио Коща, както и бивши лидери като Марио Драги и Ангела Меркел.
Калас обаче акцентира върху необходимостта от единна европейска позиция, която да определя ясни условия и „червени линии“ за бъдещо споразумение, включително непризнаване на окупирани територии, прекратяване на саботажи и кибератаки, изтегляне от Грузия и Молдова, връщане на украински деца, освобождаване на журналисти и ограничения върху военния потенциал на Русия.
По думите ѝ тези предложения са обобщени в поверителен документ, който се разглежда от държавите членки от февруари, но постигането на консенсус между 27-те страни остава несигурно.
Калас добави, че последните развития показват промяна в динамиката на войната, но и продължаваща липса на реална готовност за мир от страна на Москва.
