Дворецът "Врана" отваря врати за граждани, но засега ще се допускат само организирани посетителски групи по предварителна заявка през царския сайт, където ще бъде качен график за посещения.
Това стана ясно по време на среща на председателя на Фонда за опазване на историческото наследство "Цар Борис и царица Йоанна" доц. Ивайло Шалафов и членове на Царското историческо общество с представители на Обединение "Бъдеще за туризма" - най-голямата работодателска организация на туроператори и туристически агенти в България.
От години насам по инициатива на цар Симеон II дворецът "Врана" се превръща в музей на Третото българско царство. Събраната в него колекция - царски мундири, медали, картини, семейни снимки, порцеланови сервизи и сребърни прибори, и много други са плод 15- годишно издирване, старателно проучване на архиви и фокусирана към всеки детайл реставрация, за да се върне облика и атмосферата на двореца, обитаван от царското семейство до 1946 г., подчерта доц. Шалафов. Самият той е изследовател на историята на двореца, която събра в последната си книга "Врана в короната".
Пред аудиторията той разкри любопитни фрагменти от драматичната история на имението от неговото създаване през 1903 г., за комични и нелепи ситуации с държавни посещения на партийни лидери и царски особи след одържяваването му, като не пропусна да фокусира вниманието на гостите към уникалната архитектура на сградата, съчетала модерния за времето си сецесион с елементи от Рилската света обител и български възрожденски къщи, дело на архитектите Георги Фингов и Никола Лазаров.
Зад всеки един изложен предмет или картина се крие трогателна история. Посетителите на двореца ще видят Карелската столова, дарена от последния руски император Николай II по случай пълнолетието на кръщелника му княз Борис, неговият акт за раждане върху пергамент с подписа на Стефан Стамболов, Българския салон с портрета на княгиня Мария Луиза от Иван Мърквичка, приемната зала, превърната днес в Салона с царските ордени от колекцията на д-р Георги Паприков. Отворени за посетители са и осветените Източноправославен параклис и Римокатолическа капела до спалнята на цар Фердинанд, както и криптата, в която е положено както неговото тяло, така и това на първородния син на цар Симен - княз Кардам Търновски. Произведения на Ференц Лист и Берлиоз звучаха от кралския роял „Бьозендорфер", благодарение на Марта Кукуларова.
