Легендарният актьор навърши 80 години, а името му остава завинаги свързано с култовия сериал “Октопод” и образа на комисар Корадо Катани - герой, превърнал се в символ на борбата срещу мафията. Микеле Плачидо стана любимец и на българските зрители. А през ноември 2022 г., когато звездата посети София, за да представи филма си “Сянката на Караваджо” в рамките на “Киномания”, нашите читатели бяха зарадвани със специално интервю, което направи за тях Мария Стефанова.
Тогава италианецът не пропусна да спомене името на покойния си български приятел Стефан Данаилов. Според Микеле Плачидо в България творят великолепни професионалисти в областта на киното.
Звездата не скри, че много обича да хапва спагети с гъби, че харесва нашата кухня. А ето и какво още каза тогава за читателите на в. “Над 55”.
- Господин Плачидо, годините минават, а славата на Корадо Катани не угасва. Не се ли ядосвате, че все ви свързват с тази роля, а сякаш забравят другите ви екранни превъплъщения?
- О, не, всеки със съдбата си! Моята никак не беше лоша! С Катани ме свързва младостта, пък и зрелите актьорски години. Бях само на 38, когато се сродихме с комисаря. Не очаквах, че героят ми ще стане толкова популярен. Естествено, сега имам съвсем други приоритети. А и никога не гледам назад, предпочитам да си мисля за бъдещето и да изживявам настоящето.
Времето на “Октопод” изтече, а и действителността в Италия вече е съвсем друга
- Вярно ли е, че сам сте помолили режисьора да убие Катани?
- Съвсем съзнателно го направих. Защото исках да променя живота си, да поема по друг път. Да ръководя сам кариерата си, а не да вървя след Катани.
- Знаете ли, че и в Италия, и в чужбина зрителите пишеха писма до телевизиите и молеха да бъде възкресен Катани?
- Много мило! И досега ме спират карабинери по пътищата на Италия и ме поздравяват: “Как сте, комисар Катани, всичко хубаво, комисар Катани!”. Приятно е. Персонажът е сполучлив, защото бе човечен. Катани бе не само ченге, но и любящ съпруг и любящ баща. Това се харесва на обикновените хора. Корадо Катани не е обикновен филмов герой, той е много близък до героите на Достоевски, моят любим писател. И той, и те, героите на Достоевски, живеят не за себе си, а за другите. Жертват се заради другите.
- Какво би се случило, ако Катани бе продължил да съществува, ако бе оживял?
- Щях да зацикля като актьор. А по онова време ми предстоеше да играя главна роля в една пиеса на Шекспир. И аз предпочетох Шекспир!
- През 1991-ва се снимате във филма на руския режисьор Владимир Бортко “Афганский излом” в ролята на офицера десантчик майор Михаила Бандура. Говори се, че тогава животът ви е бил изложен на риск?
- Прекрасни спомени имам от работата ми в Русия, макар че наистина рискувах живота си. Снимките бяха на границата с Афганистан, а в това време в Душанбе имаше размирици. Беше истинска авантюра да се измъкнем от града и да се доберем до летището.
По време на снимките използвахме истинско оръжие, никаква бутафория
И общувахме с високи чинове от руската армия, за да бъде всичко много автентично.
- Режисьор или актьор - какво предпочита Микеле Плачидо?
- Обичам да режисирам в киното, а да играя - в театъра.
- Как се отнасяте към икономическата криза днес?
- Неизбежна е. Затова любовта между хората е още по-ценна. За мен е важно семейството. Жените, които съм имал в живота си, не искаха от мен да бъда секссимвол, а просто да ги обичам. Да бъда добър баща. И аз се стараех да правя същото.
- Родителите ви имаха ли отношение към театъра и киното?
- Никакво. Баща ми бе строител, чичо ми - свещеник, майка ми - домакиня, която цял живот се скъсваше от работа. Семейството ни е огромно, освен мен у дома растяха още седем деца. Бях на 19, когато баща ми си отиде и всичко легна на плещите на мама. Трябваше да й помагаме. И го правехме! Аз например, преди да стана актьор, си вадех хляба в полицията.
Бях охрана, патрулирах по улиците. Братята и сестрите ми пък се посветиха на педагогиката. В голямото семейство на Бениамино и Мария Плачидо се пръкна само един актьор и това съм аз. А защо го направих, и аз самият не знам. Като ученик не съм дори помечтавал да се занимавам с театър или с кино.
- Поддържате ли връзка с братята и сестрите си?
- Та ние не можем да дишаме един без друг! Ако се скараме, е за глупости и кавгата бързо отминава. Много, много се обичаме и си помагаме.
- Децата ви обаче поеха по вашия път - и Виоланте, и Брено са актьори, при това - вече известни?
- Не съм им се бъркал, не съм ги насилвал. Сами си избраха пътя в живота. Думичка не съм казал и на петте си деца от моите три брака, че искам да вървят по петите ми. Ни Виоланте, ни Брено, ни Микеланджело, ни Иниго, да не говорим за най-малкия, Габриеле, са чули от мен съвет за бъдещата им професия. Няма по-тежка професия от актьорската. Добре че на Виоланте и Брено им върви и имат успех.
- Последната ви жена беше по-млада от вас с 37 години. Къде се запознахте?
- Водех семинар за млади актьори, а Федерика бе дошла да се учи. Е, не бих казал, че веднага хлътна по мене. Но в един момент признахме един на друг, че ни се иска да живеем заедно.
- Любовта не признава възрастите!
- Преди да срещна Федерика, два пъти се жених. И с бившите ми съпруги, и с децата ми съм в прекрасни отношения. Федерика обаче е специална жена. Много преживяхме заедно, едно детенце загубихме. Оженихме се през 2012-а. Сватбата беше страхотна, а моят приятел Ал Бано ни пя “Аве Мария”. Тя прекрасно се разбира с по-големите ми деца. И въпреки че вече сме разделени, ние сме едно голямо семейство.
И за финал ви предлагаме някои от най-горещите фрази на Микеле Плачидо, които говорят за неговите убеждения:
♦ Въобще такъв герой като Катани не може да съществува в живота - прекалено е идеален. А обществото убива такива хора.
♦ Там, където има политика, там има и корупция.
♦ Нито в една политика аз не виждам истински хуманизъм, а виждам идеи за индивидуален успех за сметка на останалите хора.
♦ Според мен има проблеми, по-страшни от мафията, например екологията.
♦ Ако сравнявате сицилианската мафия с руската, то мисля, че руската е по-силна.
♦ На мен повече ми харесва да бъда режисьор в киното и актьор в театъра.
♦ Можеш да се снимаш в хиляди филми, от най-популярните, но истински актьор ще станеш само в театъра. Само на сцената можеш да разбереш колко наистина струваш.
