Нов държавен дълг от 3,8 милиарда евро и рекордният бюджетен дефицит предизвикаха сериозни разминавания в позициите на работодателските организации и синдикатите, съобщават от bTV. Докато държавната власт уверява, че няма намерение да повишава данъчните ставки, представителите на бизнеса и на работещите влязоха в регуларен сблъсък за необходимите реформи в данъчната и осигурителната система на страната. Заложените милиардни средства са планирани за социални разходи и за съфинансиране на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост.
Сблъсък за данъчния моделСпоред работодателските организации настоящата данъчна политика е стабилна и не трябва да се променя в посока увеличение на тежестта за компаниите.
Васил Велев: „Това е може би единствената добре работеща система в България. Страната ни е сред държавите с най-добре оценяваните данъчни режими в Европа.“
Представителят на бизнеса подчерта, че основните трудности пред държавната хазна не произтичат от размера на налозите, а от непрекъснато нарастващите публични разходи и незадоволителната ефективност на държавните инвестиции.
На коренно различно мнение застанаха от синдикалните организации. От КТ „Подкрепа“ са категорични, че сегашната система ощетява хората с ниски и средни доходи, докато по-заможните граждани не участват солидарно в издръжката на държавните системи.
Атанас Кацарчев: „Най-бедните хора пълнят бюджета. Около две трети от приходите идват от физическите лица, а високите доходи не участват достатъчно в системата.“
От синдиката настояват за спешно въвеждане на по-справедлив модел на облагане, който да включва и необлагаем минимум за най-ниските възнаграждения.
Разминавания в пенсионната системаСериозен дебат се разгоря и около състоянието на пенсионната система в страната. От страна на бизнеса бяха цитирани европейски статистики, според които съотношението между размерите на пенсиите и реалните трудови доходи в България надвишава средните нива за Европейския съюз.
Синдикалните експерти обаче контрираха тези данни с реалната картина на доходите сред българските пенсионери. По думите им близо половината от възрастните хора в страната разчитат на минимални плащания и изпитват сериозни затруднения да покриват ежедневните си разходи за живот.
Атанас Кацарчев: „Не можем да говорим за високи пенсии, когато над 1 000 000 пенсионери са на минимален доход.“
Предложения за реформи в доходитеДвамата експерти анализираха и лансираните идеи за структурни промени в договарянето на заплатите. Сред обсъжданите мерки са премахването на автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията в някои специфични сектори, както и преразглеждане на текущата формула, по която се изчислява минималната работна заплата за страната.
