Българската народна банка има всички основания - както научни, така и правни - да защити проекта за възпоменателната българска евромонета, посветена на българската азбука.
Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по време на церемонията по встъпването в длъжност на проф. Николай Неновски за нов шестгодишен мандат като член на Управителния съвет на БНБ. Той бе номиниран за втори пореден мандат от Йотова.
По време на събитието в централното управление на БНБ Йотова отправи послание към ръководството на институцията да бъде твърдо в защитата на българската позиция по казуса с възпоменателната монета.
"Искам да ви пожелая кураж и смелост в отстояването на българския интерес, особено в последния казус с една претенция по отношение на една наша юбилейна монета, на която пише българска азбука. Струва ми се че тук ние всички трябва да защитим своето право. Ние сме така отгледани, така откърмени и възпитани - нашата кирилица е българската азбука", заяви президентът.
Тя подчерта, че в организираните от нея международни научни форуми, посветени на кирилицата, водещи учени от различни държави използват именно определението "българска азбука".
Според Йотова историческите и научните факти са категорични относно произхода на кирилицата. "Аз правя вече три подред научини световни форуми, посветени на кирилицата. Няма нито един учен от световна величина, независимо от коя страна и от коя точка на света идва, който да не употребява термина българска азбука, създадена още в края на 9-и век, началото на 10-и век в Преславските скриптории на старата ни столица", каза тя.
Президентът беше категорична, че България има пълното право да отстоява проекта за монетата и пред европейските институции.
"Така че имате пълни основания научни, а и от гледна точка на съвременното национално и европейско законодателство да защитим този проект, който е проект на България", допълни Йотова.
Повод за изявлението ѝ стана информацията, че срещу проекта за първата българска възпоменателна монета от 2 евро е постъпило възражение от държава членка на еврозоната. По информация на БНТ става дума за Гърция. Възражението е срещу надписа "Българската азбука" с мотива, че това може да даде повод и на други държави, които също използват кирилицата и са кандидати за членство по-късно да говорят съответно за македонска, украинска или сръбска азбука.
По-рано през деня от Българската народна банка съобщиха, че монетата, посветена на българската азбука, е включена в официалната Монетна програма на институцията и в момента преминава през процедура по одобрение съгласно европейските правила и българското законодателство.
От централната банка уточниха, че процедурата все още не е приключила и продължава по установения ред. От БНБ посочват още, че на този етап въпросът се разглежда извън рамките на експертно-техническата оценка на проекта.
От институцията заявяват, че до окончателното приключване на процедурата няма да коментират публично позиции, становища или кореспонденция, обменяни между участниците в процеса. След финализирането му БНБ ще предостави допълнителна информация по официалния ред.
Има информация, че Гърция е страната, възразила срещу проекта.
Държавният глава поздрави управителя Димитър Радев, цялото ръководство и екипа на банката за огромната работа, която свършиха за приемането на еврото. „БНБ работи дълго и упорито, стъпка по стъпка извървя целия процес. Ако имаше институция, която беше напълно готова за приемането на еврото, това беше Българската народна банка“, посочи Йотова. От своя страна, Димитър Радев благодари на президентската институция за отличното сътрудничество.
Президентът отново подчерта, че еврото не е цел, а инструмент за парични и икономически политики, голяма възможност за повече инвестиции в България, за по-бързи темпове на развитие на българската икономика.
Държавният глава открои основните предизвикателства пред паричната и финансовата политика на страната. „Двете войни – в Украйна и Близкия изток, изправиха света пред несигурно време с растящи цени и покачваща се инфлация, време, което поставя под въпрос не само сигурността на доставките, но и стабилността на европейските икономики“, заяви Илияна Йотова. Тя обърна внимание и на дебатите за Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз и резервите, които немалка част от държавите членки имат към настоящото предложение.
Държавният глава пожела успех на проф. Николай Неновски в работата му като член на Управителния съвет на БНБ. Тя изтъкна богатата му научна и професионална биография. Проф. Неновски благодари на президента за честта и доверието да го назначи на този отговорен пост.
Проф. д-р на икономическите науки Николай Неновски е редовен професор в Университета „Жул Верн“ в Амиен, Франция, и директор на Центъра за парични изследвания към Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Преподавал е като редовен и гост-професор в университети в България, Италия, Франция, Китай, Русия, Ливан, Румъния, Япония и други страни. Бил е научен ръководител на повече от тридесет докторанти в България и чужбина.
Научните му интереси са в областта на теорията на парите и паричната политика, международната икономика и паричната история. Автор е на множество статии и монографии, публикувани във водещи български и международни научни списания и издателства.
В периода 1996–2008 г. работи в Българската народна банка, като заема експертни и ръководни позиции в аналитичните звена, а от 2002 до 2008 г. е член на Управителния съвет на БНБ. От 13 юни 2020 г. отново е член на Управителния съвет на Българската народна банка с шестгодишен мандат.
