В България има няколко сигурни неща – идва лятото, температурите се вдигат и магистралите се превръщат в строителни площадки. Година след година държавата успява да постигне невъзможното: точно когато милиони хора тръгнат на път, започват най-важните ремонти по най-натоварените участъци.
Пътуването от София до Бургас вече спокойно може да се рекламира като целодневна туристическа програма. Тръгваш сутринта за морето, пристигаш следобед, ако междувременно не си научил наизуст регистрационния номер на колата пред теб. Над шест часа за маршрут, който би трябвало да се изминава значително по-бързо, се превръщат в новото нормално.
Официалното обяснение винаги е едно и също – ремонти са необходими. Разбира се, че са необходими. Не е ясно обаче защо винаги се оказва, че най-подходящият момент за тях е точно тогава, когато половин България е на път към морето. Очевидно в никоя институция не са чували за понятието „планиране“.
Тази година към традиционния летен пакет „тапа, ремонт и нерви“ се добавиха и колони с военна техника. В един момент шофьорите вероятно са се чудили дали пътуват към Бургас или участват в учение по придвижване в кризисна ситуация. Липсваха само окопи край магистралата, за да бъде картината завършена.
Най-абсурдното е, че никой вече не изглежда изненадан. Километровите задръствания са приети като природно явление – като летните бури или високите температури. Разликата е, че природата не събира вината за собствените си проблеми върху гражданите.
Всяка година слушаме обещания за модерна инфраструктура, по-добра организация и по-бързо придвижване. Всяка година резултатът е един и същ – колони от автомобили, изнервени хора и усещането, че държавата отново е била изненадана от факта, че през лятото хората ходят на море.
След толкова години вече не става дума за ремонт. Става дума за хронична неспособност да се управлява инфраструктурата на държава член на Европейския съюз. А най-големият парадокс е, че магистралите се ремонтират почти непрекъснато и никога не са готови.
