На 15 юни 2026 г. Медицинският факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проведе общо събрание, което би следвало да сложи край на спор, който продължи твърде дълго и нанесе сериозни репутационни вреди на академичната институция. Атакуването на един успешно създаден факултет създава несигурност във всички останали факултети и в целия университет. Как ще се записват нови студенти и как ще се набират преподаватели, като не се знае какво ще стане с един факултет, пише Лекс.бг
Избран беше нов декан – проф. д-р Геновева Златева, при отчетен кворум и мнозинство по правилата на Закона за висшето образование и Правилника за устройството и дейността на СУ.
На пръв поглед това е вътрешноуниверситетска процедура. Всъщност обаче е много повече от това. Защото зад избора стои въпросът дали един факултет може да бъде управляван през едностранно наложени актове, за които е много спорно доколко се придържат към закона. Възниква въпросът не трябва ли академичната общност да се придържа към демократичността и академичното самоуправление чрез простото правило: органът, който избира, т.е. Общото събрание на факултета, е органът, който решава.
До събранието от 15 юни, което представител на „Лекс“ проследи, се стигна след отмяната на изборите за декан, проведени през 2025 г. Те, от своя страна, бяха кулминация на вътрешни конфликти и напрежение, датиращи още от 2023 г. – във връзка с начина, по който трябва да се конституира общото събрание на факултета, състава му, квотите, поканите и участието на преподаватели, работещи в учебно-клиничната база.
През ноември 2025 г. Общото събрание на Медицинския факултет избра доц. д-р Десислава Лазарова за декан. След това Контролният съвет на СУ прие решение, съдържащо препоръки за провеждането на нов избор, а на 25 март 2026 г. Академичният съвет обяви за незаконосъобразни проведеното Общо събрание и избора на декан. На това основание бяха предприети действия по назначаване на временно изпълняващ длъжността декан и по освобождаването на декана и заместник-деканите.
Именно тук започва правният проблем.
Според водещи юристи, запознати със случая, в решенията на Контролния съвет и Академичния съвет има спорни и вероятно незаконосъобразни изводи.
Първият спорен момент е свързан с ролята на Контролния съвет. По правилника на университета той може да проверява законосъобразността, да изразява становища и да предлага мерки. Но това не означава, че може да замести органа, който е взел решението. Ако акт на Общото събрание на факултета е спорен, логиката на правилата е въпросът да се върне към компетентния орган – самото Общо събрание.
Вторият спорен момент е още по-съществен. Деканът се избира от Общото събрание на факултета. По същата логика и предсрочното му освобождаване е в компетентността на този орган. Предсрочното освобождаване не може да стане с фактическо изземване на правомощия от други органи, вкл. Академичния съвет и контролния съвет, които имат съвсем различна компетентност. Eдин орган не бива да излиза извън своята компетентност.
Третият въпрос е дали оспорен административен акт, на който не е придадено предварително изпълнение, може да се изпълнява така, сякаш вече е влязъл в сила. В документите се сочи, че решенията на Академичния съвет са обжалвани по съдебен ред и влизат в сила след приключване на обжалването. В този случай нормалният правен подход изисква особена предпазливост. Още повече, когато последиците са съществени и тежки – отстраняване на избрано от общото събрание факултетно ръководство и назначаване на временно ръководство.
Тези въпроси по никакъв начин не бива да се четат като атака срещу ректорското ръководство. Напротив – в подобни сложни вътрешни спорове е напълно възможно до централното ръководство да е достигала непълна, едностранчива или противоречива информация. Затова и най-добрият изход не е в ескалация, а в процедура, която е толкова чиста, че да не оставя място за нови съмнения. Още повече, че предишният ректор проф. Вълчев успешно водеше СУ и постигна съществени успехи – вкл. осигуряването на финансиране с десетки милиони евро на INSAIT – една от успешните структури на университета за развитие и прилагане на изкуствен интелект.
Целта на събранието на 15 юни беше да се спази процедура, която да не поражда и най-малкото съмнение.
Малко преди него – с писмо от 11 юни 2026 г., в.и.д. ректорът доц. д-р П. Първанов уведомява академичната общност, че според него има проблеми в подготовката на заседанието. В писмото се сочи, че не е било осъществено съвместно установяване на състава на Общото събрание от 2023 г. и на настоящия академичен състав на факултета. Поставени са и условия: да се определят структурата и съставът на събранието съгласно решението на Факултетния съвет от 2023 г.; да се попълнят квотите; да се проведат събрания на съответните общности; да се попълни Мандатната комисия; да се изберат Факултетен съвет и декан.
Преди самото събрание председателят на Общото събрание обяви, че стриктно ще бъдат изпълнени всички изисквания на закона и на решението на Академичния съвет. И на самото събрание органите на факултета, които са компетентни да свикат и ръководят заседанието, изпълниха тези указания и стриктно следваха буквата на закона. Едва ли има Общо събрание на факултет, който така да е следвал и най-малките подробности и на закона и на изискванията на Академичния съвет. Включително събранието беше изцяло заснето. Не че това би било пречка някой пак да каже, че нещо не е наред. Ако това стане, ще означава, че решенията на общите събрания на всеки факултет могат да бъдат отменени без значение колко са законосъобразни.
Първо, структурата на Общото събрание е определена още с решение на Факултетния съвет от 2023 г. – 80% академичен състав, 19% студенти и докторанти и 1% административен персонал. Това съотношение е съобразено с чл. 41 от Правилника на СУ, според който академичният състав трябва да бъде не по-малко от 80%, студентите и докторантите – не по-малко от 18%, а административният и помощният персонал – до 2%, но с поне един представител. ПУДСУ от своя страна е съобразен с изискванията на ЗВО (чл. 26).
Второ, съставът на ОС е бил актуализиран спрямо настоящия академичен състав на факултета. По представените данни към април 2026 г. академичният състав на Медицинския факултет е 105 души. При това положение са попълнени квотите за студентите, докторантите и административния персонал, така че да бъде запазена структурата, определена през 2023 г.
Трето, проведени са избори в съответните общности, за да се излъчат техните представители. Именно това изисква правилникът – студентите, докторантите и административният персонал да определят свои представители чрез събрания или нарочни избори.
Четвърто, Мандатната комисия е била попълнена от общото събрание в началото на заседанието. Тази комисия е органът, който проверява легитимността на участниците и докладва дали има кворум. С нея – и при правилно водена регистрация – процедурата стъпва на проверим списъчен състав.
Пето, събранието е проведено с регистрация, доклад за кворум, дневен ред, тайно гласуване за избор на декан и отчетени резултати.
Новият декан е избран с 66 гласа „за“, едва 2 гласа „против“ и 8 гласа „въздържали се“ при 76 регистрирани членове на Общото събрание и при липсата на други кандидати. Така са изпълнени и изискванията за кворум, и изискването за мнозинство за избор на декан. Нещо повече, формираното мнозинство е абсолютно. Съставът на общото събрание наброява 131 членове, като формираното мнозинство е повече от половината от общия брой на членовете. С други думи, дори всички членове на общото събрание да бяха присъствали, решението би било същото. Това потвърждава несъмнената воля на колективния орган, който гласува сериозно доверие на проф. Златева. А в българските университети е важно да се зачита решение на мнозинството, още повече, когато решенията са взети при стриктно спазване на закона. Това е особено важно, когато в нашето общество реалната демокрация беше поставена за немалко години на изпитание.
Ако тези факти бъдат отразени коректно в протокола от заседанието, изборът от 15 юни изглежда като процедура, проведена по буквата на закона. И това е важно не само за новия декан, а за целия университет.
Защото Медицинският факултет не е периферна структура. Той е факултет, който обучава в едни от най-чувствителните направления – медицина, здравни грижи, клинична и научна дейност. Трудно обяснима е „войната“ между университет и собствен факултет, когато става дума за звено с високи акредитационни оценки и видимо място сред медицинските направления в страната. Данните за акредитацията и рейтинговите показатели показват, че тук не става дума за институция без значение, а за факултет, чийто авторитет трябва да бъде пазен.
Затова събранието от 15 юни трябва да се разглежда като шанс. Шанс спорът да бъде върнат от полето на взаимните обвинения към полето на правилата. Шанс да се сложи край на съмненията. И шанс Софийският университет да покаже, че академичното самоуправление и демократичността не са лозунг, а принципи, чието спазване се осигурява чрез процедура – ясна, проверима и еднакво задължителна за всички.
В крайна сметка, в правото няма по-силен аргумент от добре проведената процедура. А когато тя е спазена, изборът трябва да бъде признат не защото е удобен за едната или другата страна, а защото така изисква законът.
