Пакет законопроекти, свързани с правата представителите на турската и мюсюлманската общност, станали жертви на т.нар. “възродителен процес” и на българските граждани в Република Турция, внесе ПГ на ДПС.
В пакета са промени в Закона за гражданската регистрация, Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица и Изборния кодекс.
Предложенията в Закона за гражданската регистрация предвиждат в ЕСГРАОН да бъдат заличени имената, насилствено наложени по време на т.нар. „възродителен процес“ и да се въведе изрична забрана подобни данни да бъдат изисквани от служителите по гражданското състояние.
По този начин ще се гарантира, че служител, който в бъдеще си позволи да изисква от гражданите предоставянето на подобни данни, ще бъде санкциониран.
Законопроектът предвижда и механизъм, който ще реши проблема с възстановяването на имената на починалите български граждани, станали жертва на насилственото преименуване по време на т.нар. „възродителен процес“.
В мотивите вносителите от ПГ на ДПС подчертават, че е дошло времето това изменение и допълнение на закона да получи широка подкрепа, с което да бъде поправена грешката, допусната от тогавашния тоталитарен режим спрямо турската и мюсюлманската общност.
В Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица се предлага усъвършенстване на действащата правна уредба, регламентираща социалната и моралната реабилитация на лицата, пострадали от репресивните действия на тоталитарния комунистически режим в Република България.
ПГ на ДПС предлага преобразуване на добавката към пенсията в самостоятелна пенсия за репресия, за да се подчертае специалния обществен статус на лицата, претърпели репресии от страна на държавната власт.
Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс премахва изискванията за уседналост при упражняването на активното избирателно право при изборите за общински съветници и кметове, както и при изборите за членове на Европейския парламент от Република България.
Предлага се и отпадане на езиковото ограничение и тези граждани на ЕС, които не са български граждани, да могат да водят една активна кампания, за да бъдат избирани, а други да имат възможността да направят информиран избор.
Предлаганите изменения са в съответствие с Конституцията на Република България, с принципите на всеобщото, равно и пряко избирателно право, както и с демократичните стандарти на Европейския съюз и Съвета на Европа, насочени към осигуряване на възможно най-широко участие на гражданите в обществения и политическия живот, се казва в мотивите.
Епицентър. бг припомня: Възродителният процес е една от най-срамните страници на новата българска история - това е опит на Българската комунистическа партия при съучастието на Българския земеделски народен съюз – казионен да наложи насилствена асимилация на мюсюлманското население - турци, помаци, роми.
Възродителният процес започва в началото на 70-те, продължава до края на 80-те години на XX век и е съпроводен с принудителна смяна на арабско-турските имена с български, ограничения в използването на родния език от представителите на тези групи, насилствено ограничаване на техните традиционни обичаи и ритуали, и изповядването на тяхната религия. Въпреки репресиите политиката на принудителна асимилация претърпява пълен провал, което подтиква режима през 1989 година внезапно да промени курса и да пристъпи към етническо прочистване, най-масовото в Европа след изселванията на германци от Централна Европа в края на 40-те години.
Възродителният процес прекъсва протичащия преди него процес на постепенна интеграция и асимилация на мюсюлманите в България, предизвиквайки консолидацията на мюсюлманските общности и противопоставянето им на мнозинството.
В края на 1989 след 10-ноемврийския пленум на БКП в София и по площадите на мюсюлманските села в цяла България започват протести с искания за връщане на имената. В резултат на това на 29 декември 1989 го
По време на т. нар. Възродителен процес против волята им са сменени имената на 850 000 мюсюлмани. Срещу някои е упражнено против собствената им воля физическо/психическо посегателство и/или против волята им са изселени в друго селище, над 1000 човека са изпратени в затвори и/или в лагера Белене, десетки са ранени, убити са 29 души (от които 8 жертви на терористични актове и трима терористи) – жена при атентата на гара Пловдив от 30 август 1984 г., 8 протестиращи (включително кърмаче) в периода 24 декември 1984 – 19 януари 1985 г., 7 души (4 жени и 3 деца) при атентата на гара Буново, 3-ма са разстреляни като терористи през 1988 г., 9 протестиращи и войник загиват в периода 19 – 27 май 1989 г.[42]
Масовото изселване от 1989 г. намира широк отзвук в световния печат, създавайки негативно впечатление за стопански и политически хаос в страната. В резултат на това повечето западноевропейски и/или американски банки спират отпускането на нови заеми за управляващото българско правителство, което вече се намира в тежко финансово положение, и предизвикват финалното повишаване на нивото на дълговата криза от 1987 до 1994 г.
Изселването от 1989 година създава продължителен проблем с изплащането на пенсиите на изселилите се български граждани. Първоначално българското правителство, което и без това е изправено пред фалит по дълга си в конвертируема валута се опитва да избегне тези задължения чрез различни вътрешни нормативни актове. Въпросът е окончателно решен с междуправителствено споразумение от 4 ноември 1998 година, след което България започва да изплаща всички дължими пенсии на българските граждани, живеещи в Турция.
На 30 април 2024 година със 124 гласа "за", 52-ма "против" и 8 въздържали се парламентът гласува на първо четене промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, който предвижда увеличение с 50% на добавката към пенсиите и създаване на нова правна рамка в Кодекса за социално осигуряване, където вече ще има пенсия за репресия.
"В края на 49-ото НС бихме могли да направим един жест, който заслужават нашите страдалци, отдали живата си за свободата и демокрацията. Това не е популизъм. Става въпрос за 6000 души. Те са изключително скромни. Те не искат, не стачкуват, не се молят, просто питат, дали можем нещо да направим за тях. А ние можем да актуализираме техните пенсии с 50%. Става дума за 10 млн. лв. за следващата година. Смятам, че тези хора заслужават да бъдат уважени и се надявам всички да подкрепим този законопроект, който да е венец за това Народно събрание в последния му ден", посочи тогава Румен Христов - лидер на СДС, депутат от ГЕРБ-СДС.
На 7 май 2025 година обаче депутатите отхвърлиха допълнителната пенсия за репресираните от комунизма.
