Независимо дали България предоставя оръжие на Украйна от военните складове или чрез продажба, това е израз на външнополитическите интереси и решения на страната. Всяка сделка се одобрява от междуведомствена правителствена комисия. Това каза независимият евродепутат Елена Йончева, избрана с листата на ДПС, в интервю за предаването „120 минути“ на bTV.
Независимо кое правителство управлява България, то е длъжно да предоставя коректна и пълна информация за външнополитическите ангажименти, които поема от името на българските граждани, коментира Елена Йончева. Тя припомни още уверенията на политици, че България няма да предостави „дори един патрон“ на Украйна. Впоследствие обаче обществото научи за доставки на боеприпаси, ракети и техника, осъществявани пряко или косвено с участието на българската държава, каза българският евродепутат. Дали тези доставки са били правилно решение, е отделен въпрос. Проблемът е друг – разминаването между публичните заявления и реалните действия. Според Елена Йончева подобен подход разрушава доверието на гражданите. В демокрацията хората могат да приемат дори непопулярни решения, когато знаят защо се вземат и какви цели преследват. Това, което трудно приемат, е да бъдат държани в неведение, допълни тя.
В отговор на въпрос дали България наистина ще спре да предоставя оръжие, Елена Йончева каза, че не мисли, че това ще се случи. Тя припомни, че на 2 юни 2025 г. в Букурещ се проведе среща на държавните и правителствените ръководители от формата B9+ (България, Румъния, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Естония, Латвия и Литва), заедно със северните съюзници Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция, и в присъствието на генералния секретар на НАТО. В приетата съвместна декларация участниците заявяват, че остават ангажирани да посрещат „най-неотложните отбранителни нужди на Украйна чрез всички налични механизми и инструменти“. Унгария отказа да подкрепи декларацията и избра т.нар. „конструктивно въздържане“. България обаче подкрепи документа без резерви и стана част от този общ политически ангажимент, каза тя.
Тъкмо затова обществото има право да знае какво означава този ангажимент за страната ни. Как го тълкува българското правителство? Това не е спор за или против Украйна. Това е въпрос за прозрачността на решенията, които се вземат от името на българските граждани, подчерта евродепутатът.
Елена Йончева обърна внимание на още един въпрос - обсъжданите в НАТО нови механизми за финансиране на военната помощ за Украйна. През последните месеци се дискутираше идея държавите членки да отделят ежегодно по 0,25% от БВП за отбранителните нужди на Украйна. Макар предложението да не беше прието като самостоятелен ангажимент, дебатът продължава в навечерието на срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли 2026 г. 0,25% от БВП на България е половината от годишния бюджет за култура, даде пример за сравнение тя.
Паралелно с това държавите от Контактната група за отбраната на Украйна („Рамщайн“), на която България е член, вече са поели ангажименти за военна помощ в размер на около 21 милиарда евро, а се обсъждат и нови финансови механизми и допълнителни средства от 20 милиарда евро, които ще се разпределят между държавите участници. И по тези въпроси липсва публично заявена българска позиция. Подкрепя ли България подобни инициативи? Готова ли е да поеме нови финансови и военно-политически ангажименти, попита тя.
Не поставям под въпрос необходимостта Европа да може да защитава себе си, коментира още Елена Йончева. Светът стана по-опасен и войната в Украйна разруши илюзията, че големите военни конфликти са останали в миналото. Но именно защото ситуацията е толкова сериозна, смятам, че трябва да зададем един въпрос, който почти отсъства от европейския дебат – кой в Европа управлява риска? Все повече и повече оръжие не означава повече сигурност, ако няма стратегия. Това може да доведе до повече хаос, да доведе до изяждане на икономиката, каза тя.
Европа трябва да инвестира в отбрана, да бъде достатъчно силна, за да може да се отбранява, но трябва да е и достатъчно умна, за да не бъде въвлечена във война, според нея.
Изправени сме пред пряк сблъсък Русия – НАТО, каза евродепутатът. Според нея рискът вече не е теоретичен. Войната навлезе в четвъртата си година. Червени линии, които изглеждаха немислими през 2022 г., постепенно изчезват. Обсъждат се все по-мощни оръжейни системи, по-дълбоко въвличане и дългосрочна конфронтация между Русия и Запада. Това, което ми прави впечатление, е, че колкото повече се говори за средствата, толкова по-малко се говори за крайната цел, отбеляза Елена Йончева.
Днес Европа изглежда има стратегия за подкрепа на Украйна. Но има ли стратегия за управление на риска и ескалацията? Има ли механизъм за политически диалог? Има ли визия за бъдещата система за сигурност на континента? Или се движим от криза към криза, без ясна представа за крайната политическа цел? Политическото лидерство не се измерва само със способността да заемаш морална позиция, а и със способността да оценяваш последствията от собствените си решения, коментира още Елена Йончева. Историята показва, че печели не този, който е по-прав, а този, който намира по-добър изход за своята сигурност и начин да не влезе в директен сблъсък, заяви тя.
В отговор на въпрос дали може да се преговаря с Русия след края на войната, евродепутатът припомни, че много европейски политици вече са заявили позиция, например президентът на Франция Еманюел Макрон. Според него след войната трябва да се мисли за нова архитектура на сигурност в Европа и как да се включи Русия в нея, независимо кой ще бъде начело на Руската федерация. Какво всъщност иска Европа? Дали целта е устойчив мир и нова архитектура на сигурността, или се преследва стратегическо поражение на Москва, което обаче може да увеличи риска от директен сблъсък между НАТО и Русия, коментира още тя.
И как си представяме нанасянето на стратегически удар по държава, която разполага с една от най-големите ядрени арсенали в света и с пълноценна ядрена триада? Това е риск, който никой няма право да подценява.
Попитана за ролята на президента на САЩ Доналд Тръмпи, Елена Йончева каза, че трябва да се отбележи, че той е достатъчно прагматичен и последователен. Той успя да установи диалог не само с Киев, но и с Москва. Нещо, което Брюксел не успява да направи. В тази ситуация има два основни подхода – единият е търсене на „стратегическо поражение“ на Русия, което може да доведе до много голяма ескалация, а другият е започване на активен диалог с всички страни – и с Киев, и с Москва. Диалог не означава одобрение на политиката. Това е начин да се управлява риска, и, ако има много опасна ситуация, това е пътят, по който може да се стигне до деескалация, обясни Елена Йончева.
В допълнение тя коментира, че лидерството не е само да отстояваш позиция. То е и способността да разбираш как мисли другата страна, докъде е готова да стигне и какви рискове произтичат от това. Не за да оправдаваш нейното поведение, а за да предотвратиш катастрофа.
Защото най-голямата заплаха за Европа не е само войната, а липсата на стратегическо мислене в момент, когато всяка грешка може да има исторически последствия. Днес липсва и достатъчно увереност в собствените възможности на Европейския съюз. А ЕС има потенциала да съдейства за дипломатически пробив, да поддържа канали за комуникация и да търси решения за ограничаване на риска. Това не е признак на слабост, а на стратегическа зрялост. Ако има нещо, което според мен Европа трябва да направи днес, то е именно да води този разговор открито – не само какви действия предприема, а и накъде водят те, категорична е Елена Йончева.
Съдържанието на публикацията е в отговорността на съответния член на Европейския парламент. ЕП не носи отговорност за използването й.
