България се нарежда сред европейските държави с най-ниски нива на недостатъчно използван жилищен фонд, като едва 15,8% от населението обитава прекалено големи имоти на фона на сериозната криза за достъпни домове на континента.
Данните на статистическата служба Евростат показват, че страната ни използва наличното пространство значително по-плътно от средното ниво за Европейския съюз, което възлиза на 33,4%.
Разделението между Изтока и ЗападаСтатистиката очертава ясна и дълбока граница между различните региони на континента. Докато задокеанските модели и богатите западноевропейски нации разполагат с огромни излишни квадратури, в Източна и Югоизточна Европа ситуацията е коренно различна.
Компания на България в челната група по максимално уплътняване на домовете правят държави като Словакия, Полша, Литва и Италия. Нашите преки съседи отчитат още по-ниски стойности на излишно пространство – в Румъния то е едва 8,1%, в Сърбия – 8,2%, в Турция – 10,3%, а в Гърция – 12,5%. Северна Македония е малко зад нас със своите 17%.
На обратния полюс се намира Кипър, който е абсолютен лидер по този показател с 69,4% хора, живеещи в домове с повече спални от необходимото. Следват Ирландия с 66% и Малта с 63,2%, като нива над 50% се наблюдават още в Нидерландия, Белгия, Испания, Люксембург и Норвегия.
Принудителна ефективност или висок стандартПреведено на езика на родната реалност, това, което европейската статистика евфемистично нарича „ефективно използване“, у нас по-често е продиктувано от финансова невъзможност за покупка на по-просторни жилища, отколкото от съзнателно планиране.
Според дефиницията на Евростат, недостатъчно използване е налице, когато броят на спалните надхвърля реалните нужди на домакинството. Това явление се наблюдава най-често при самотни хора или семейства без деца с по-високи доходи, както и при възрастни граждани, чиито наследници вече са напуснали семейното огнище.
Собствеността също се оказва определящ фактор за разпределението на стаите. Докато едва 14,2% от наемателите в Европа разполагат с излишно пространство, при хората, живеещи в собствени жилища, този дял скача на 40,5%.
Данъците върху големите жилища не работятЕкспертите обаче бързат да предпазят регулаторите от грешни заключения, подчертавайки, че наличието на празни стаи в Западна Европа не е реалният двигател на имотната криза. Опитите на някои правителства да наказват административно собствениците на по-големи жилища претърпяват провал.
„По-сериозните проблеми са недостигът на достъпни жилища, недостатъчните инвестиции в социално строителство и превръщането на имотите в инвестиционен актив“, категорични са от Европейската федерация на националните организации, работещи с бездомни хора (FEANTSA).
От организацията допълват, че „мерките за санкциониране на собствениците на по-големи жилища не дават очакваните резултати, ако липсват достатъчно алтернативни и достъпни по-малки домове“.
Като ярък пример се посочва въведеният във Великобритания през 2013 година т.нар. „данък върху спалните“. Анализите показват, че той изобщо не е довел до очакваното освобождаване на жилищен фонд, а само е натоварил финансово домакинствата. Така, въпреки сериозните дисбаланси в целия съюз, България остава в групата на страните с най-силно уплътнени жилища, намирайки се далеч под средноевропейските нива на комфорт.
