На прага сме на нова рекордна реколта от пшеница в България. Очаква се тя да достигне над 7,5 млн. тона, което ще подобри миналогодишния рекорд от малко над 7,3 млн. тона. При ечемика също се очертава много добра реколта. Това съобщи Тодор Стойков, председател на Управителния съвет на Асоциацията на търговците на зърно и фуражи, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Преслав Райков.
Дълги години земеделците в България са неглижирали отглеждането на ечемик, но предвид добрите реколти през последните години и приличните цени се наблюдава сериозно увеличение на площите, като те вече достигат близо 2 млн. декара, отбеляза Стойков.
Сред големите пазари за българския ечемик са Испания, Северна Африка, Близкият изток, отделно стабилно търсене на ечемик има от свинекомплекси и заводи за производство на ечемичен малц в България.
Стойков очаква допълнително разширение на засетите с ечемик площи през следващите години.
От гледна точка на декари засята земя пшеницата е основната зърнена култура в страната ни, като тази година предстои да се ожънат между 11,5 млн. и 12 млн. декара. Следващата водеща култура у нас е слънчогледът с близо 10 млн. декара.
„Почти няма зърнопроизводител в България, който да не отглежда пшеница, и има рационални причини за това. Българският климат и почва са изключително добре пригодени за отглеждането на пшеница и тя винаги ще има пазар за вътрешна консумация или за износ.“
По-нискокачествената пшеница се продава като фуражна, а тази с по-добри показатели - като хлебна, обясни Стойков и добави, че търсенето за износ е на практика непрекъснато.
Пшеница с български произход се изнася за всички големи страни, които са нетни вносители. В средата на юли предстои посещение на китайска делегация, която ще проведе необходимия одит, след който е възможно българската пшеница да бъде одобрена за внос и в Китай, съобщи събеседникът.
Войната в Украйна е променила географията на българския експорт на пшеница. Преди войната тя по-скоро е била заклеймена като фуражна без значение от качествените ѝ параметри, но от 2022 г. е настъпила промяна, тъй като големи вносители, особено от Северна Африка като Алжир и Тунис, са променили качествените спецификации за покупка на зърно с оглед на по-малкото предлагане от Украйна. Промяната е позволила на българската пшеница да се впише в новите показатели. Към момента Алжир е най-големият пазар за пшеницата от страната ни.
Стойков отбеляза, че има реализирани нови пристанищни терминали във Варна и Бургас, които позволяват да се товарят кораби от най-големия клас за превоз на насипни товари. Това според него е от ключово значение, за да може българското зърно да достига до същите ключови пазари, до които достигат и корабите на страните, с които се конкурираме.
Особено за по-далечни дестинации, колкото по-голям е корабът, толкова по-ниска е цената на превоза, изтъкна гостът. И добави, че изграждането на новите терминали се е осъществило с частни инвестиции, а държавата няма пряко участие в тях.
Стойков постави въпроса и за високите фитосанитарни такси при износа на зърнени и маслодайни култури към трети страни, като отбеляза, че Асоциацията на търговците на зърно и фуражи се бори от години с този проблем.
Към момента таксата на тон за износ на пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица е 1,72 евро. Това означава, че стандартен кораб, който може да превози товар от 30 хил. тона, трябва да плати около 50 хил. евро за издаване на фитосанитарен сертификат.
„В крайна сметка таксата се заплаща от българските земеделски производители, тъй като търговците я отчисляват от цената и така българският производител получава с 1,72 евро по-малко, отколкото при равни условия би получил румънският фермер.“
В Румъния разходът за фитосанитарен сертификат на кораб, превозващ 30 хил. тона пшеница, би бил 120-130 евро, отбеляза Стойков.
Как се развиват производството и пазара на слънчоглед в България? Защо от години страната ни е нетен вносител на слънчоглед? Какво е финансовото състояние на компаниите в бранша и на зърнопроизводителите?
