Фискалният съвет излезе със становище по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (2026–2028 г.), в което отправя сериозни критики към фискалната политика на правителството.
Според анализа, заложеният дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) от 5,7% от брутния вътрешен продукт, или 7,19 млрд. евро за 2026 г., допълнително влошава бюджетната позиция на страната.
Съветът посочва, че проектът на бюджет „узаконява“ трайно превишаване на Маастрихтския критерий за дефицит от 3% от БВП.
В становището се критикува и липсата на реални структурни реформи в публичния сектор. Според Фискалния съвет предвиденото 10-процентно намаление на разходите за персонал от септември 2026 г. има ограничен ефект и води до икономии от едва 85 млн. евро.
Документът обръща внимание и на осигурителната политика, като определя предлаганите промени при държавните служители и магистратите като непоследователни.
Според анализа, механизмът за брутно компенсиране на възнагражденията на практика неутрализира фискалния ефект през 2026 г. и отлага реалната реформа.Критики са отправени и към приходната политика, като се посочва, че очакваният ръст на данъчните и осигурителните приходи се базира основно на мерки, които увеличават натоварването върху бизнеса.
Сред тях са повишаването на максималния осигурителен доход до 2 300 евро, корекции в осигурителните прагове, ускоряване на акцизната политика и увеличение на цената на винетките с около 30%. Съветът изразява съмнение и относно реалистичността на очакваните приходи от ограничаване на сивата икономика.
По отношение на дълга се посочва, че при запазване на текущата политика държавният дълг може да достигне 51,1 млрд. евро, или 35,7% от БВП в края на 2028 г. Според анализа нарастващите лихвени плащания ще изместват ресурси от ключови обществени сектори като образование и здравеопазване, превръщайки дълговата динамика в структурен проблем.
Фискалният съвет подчертава, че проектобюджетът за 2026 г. не предлага ясна стратегия за структурни реформи и фискална консолидация. Вместо това той разчита на разходни корекции и увеличено дългово финансиране, което според съвета влошава дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
