Всички организации, с изключение на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), подкрепят под условие проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО). Това обобщи вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев след края на обсъждането на проектобюджета на ДОО по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), предаде БТА.
Проектобюджетът на ДОО беше представен от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) Весела Караиванова. В приходната част има увеличение със 742 млн. евро, посочи тя. По думите ѝ този ръст се дължи на увеличаването на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г., както и на ръста на максималния осигурителен доход на 2300 евро от 1 август 2026 г. и др.
Най-големият разход е този за пенсии, като е предвидено и осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2026 г., добави Караиванова и уточни, че 513 млн. евро е разходът за това осъвременяване. Весела Караиванова информира, че всички пенсионери с отпуснати пенсии до 31 декември 2025 г. ще получат новите си осъвременени размери. Тя увери, че в НОИ е създадена необходимата за това организация.
Министерството на труда и социалната политика (МТСП) подкрепя проектобюджета на ДОО, обяви ресорният заместник-министър Надя Клисурска. Гарантират се социалните права на хората, осигуряват се средства за редовното изплащане на всички социално осигурителни плащания – пенсии, болнични, обезщетения на майчинство и за безработица, посочи тя. Клисурска подчерта, че средната пенсия през 2026 г. се очаква да достигне 543 евро. По думите ѝ се предлагат мерки и за изсветляване на икономиката.
Въпреки че отчетоха по-добра балансираност, от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) смятат, че проектобюджетът на ДОО не решава структурни проблеми на системата. Въздържаме се от подкрепа, каза Румен Радев от АИКБ. Основната критика е, че разходите за пенсии растат. АИКБ не подкрепя предложеното увеличение на минималните осигурителни доходи. Те са архаичен инструмент, който следва да бъде постепенно премахван, каза Радев. Като положителна стъпка се приема поетапното изравняване на режима на осигуряване на държавните служители и на заетите по Закона за съдебната власт с работещите в частния сектор. По думите на Радев липсва политика, която да реши проблема с отпускането на ТЕЛК решения.
Българската стопанска камара (БСК) определи като чувствителен въпросът за увеличаване на осигурителните доходи. Даваме си сметка, че при намаляващ брой хора, които ги плащат, колкото и да ги увеличаваме, те винаги ще бъдат недостатъчни, коментира Мария Минчева от работодателската организация. Бихме подкрепили проектобюджета на ДОО, но се надяваме в хода на самата процедура да бъде преосмислено решението за минималните осигурителни доходи и за максималния осигурителен доход, така че в бъдеще те да дават повече стабилност, каза тя.
Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) каза, че подкрепят проекта на ДОО. По думите му е положително това, че правителството е показало посока за премахването на автоматизмите и за приемането на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ).
Подкрепяме с условност, каза и Боян Митракиев от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) е склонна да подкрепи проектобюджета, обяви Ася Гонева. Намираме приходните параметри в бюджета на ДОО за положителни, посочи тя. По думите ѝ синдикатът подкрепя заложената мярка за нарастване на максималния осигурителен доход.
Президентът на Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ Димитър Манолов повдигна въпроса за гарантиране правата на държавните служители, след като се предвижда те поетапно да започнат да заплащат осигуровките си, които до този момент се поемаха от държавата. Синдикатът настоява за запазване и ръст на нетния доход на работещите в държавната администрация. КТ „Подкрепа“ вижда като положителна мярка увеличението на максималния осигурителен доход, както и на минималните осигурителни прагове по икономически дейности.
