Безследно изчезналите деца на България: от Съвестин до Наталия

Когато едно дете изчезне времето спира. За близките му всеки ден е изпълнен с агония, която бавно се превръща в отчаяние. Надеждата, че детето ще се завърне не угасва дори след като са минали десетки години, както е с Деси от Видин.

В годините на демокрацията у нас стотици деца са били обявявани за издирване. Повечето за щастие се намират бързо, но има и такива, чиито следи се губят завинаги.

Те остават само снимки в полицейските масиви, а зад сухата статистика се крият човешки съдби, белязани от пълната неизвестност.

Един от изключително болезнените и емблематични случаи е този на седемгодишния Съвестин. Момчето изчезва навръх Гергьовден през май 1997 година, докато играе пред блока си в софийския квартал "Люлин". От този ден нататък баща му Тодор Деянов посвещава целия си живот на търсенето му. Той обикаля различни държави и води битки с институциите, воден от дълбокото убеждение, че синът му е отвлечен и продаден на богато бездетно семейство в чужбина. Въпреки многобройните сигнали и дори твърденията за разпознаване на порасналия Съвестин във френското метро, случаят остава неразкрит вече близо три десетилетия.

Зимният студ погълна и Николай от Конаре. Момчето, което е със Синдром на Даун, изчезва безследно в средата на декември миналата година. В мащабната акция по издирването му се включват стотици доброволци, полицаи, водолази и дори военни. Използвани са термокамери и следови кучета, но без успех. Единствената следа, която се появява дни след началото на акцията, е семейното куче на детето, което се прибира само. Самият Ники обаче сякаш потъва вдън земя и до днес няма ясен отговор на въпроса какво се е случило с него.

Огромна загадка остава и съдбата на 17-годишната Ивана Георгиева от Дупница. През февруари две хиляди двадесет и четвърта година тя напуска училището си много разстроена след направена забележка. Оставя мобилния си телефон и тръгва в неизвестна посока. Полицията и хиляди доброволци обхождат целия регион и труднодостъпните терени около града дни наред. Единственото, което намират, е розовото ѝ яке, захвърлено близо до тунела на главния път. Ивана е обявена за международно издирване, но и до този момент от нея няма абсолютно никаква следа.

Съвсем пресен е случаят с 11-годишната Наталия от варненското село Константиново, която се издирва безуспешно вече почти две седмици. В началото на лятото на 2026 година тя е отведена от бившия партньор на майка ѝ Асен Симеонов. Заради високия риск за живота и здравето на момичето държавата за първи път в историята си активира специализираната система за ранно оповестяване и тревога в три области едновременно. Въпреки огромния обществен отзвук и масираните полицейски акции, детето и похитителят му продължават да се укриват успешно и са в пълна неизвестност.

Над 24 години Десислава Севдалинова от Видин е в неизвестност. Дело има, но резултати липсват. Неясно остава дали момичето е убито или отвлечено за секс робиня. За последно е видяна на 22 юли 2002 г., когато тя е на 17 години.

По това време майката Анжела работи в Германия, а Деси живее с вуйчо си и баба си. Планира пътуване в Германия за среща с майка си. По това време Деси има приятел, син на бившата съдийка от Видин Мира Пекова. След изчезването ѝ именно при него са открити телефонът на Деси и златните накити на майката. Според доказателствата той е последният, който е видял момичето. И става основен заподозрян.

В първите часове след изчезването издирване няма. Ден по-късно полицията започва да търси момичето, а до обвинение се стига седем години по-късно. С обвинение за отвличането е Божидар Пеков, а за лъжесвидетелстване - майка му Мира Пекова.

Според майката дъщеря ѝ е изведена същата вечер на "Връшка чука". По думите има данни, че Петков е бил на граничния пункт.

Преди няколко години осемнадесетмесечно бебе Мариян изчезна без следа от двора на къщата си в търновското село Николаево. Въпреки че районът беше претърсен сантиметър по сантиметър, момченцето така и не бе открито.

Подобна е съдбата и на двегодишно дете от село Александрово, което през юни 2026 г. се изплъзва от погледа на майка си късно вечерта и изчезва. За радост то бе открито живо и здраво на следващия ден от доброволци и полицейски служители на около 3-4 километра от селото в посока съседното село Осетеново.