Украйна и девет европейски държави създадоха нова коалиция за противоракетна отбрана

Украйна и девет европейски държави създадоха нова коалиция за противоракетна отбрана, насочена към укрепване на европейските способности срещу балистични заплахи и задълбочаване на военното сътрудничество с Киев. Инициативата беше официално представена на 13 юли в Париж по време на среща на високо равнище, в която участваха държавни лидери, представители на ЕС и НАТО, както и ръководители на някои от най-големите европейски отбранителни компании.

Сред основателите на коалицията са Украйна, Франция, Германия, Италия, Великобритания, Нидерландия, Дания, Норвегия, Испания и Швеция. Според приетата съвместна декларация целта на съюза е да обедини индустриалния капацитет, технологичния опит, военния опит и научните разработки на участващите държави, за да създаде обща европейска способност за защита срещу балистични ракети.

„Чрез обединяване на нашата отбранителна индустриална база, научните изследвания и оперативния опит целта ни е да изградим общ капацитет срещу балистични ракети за Европа. Тази мярка не е насочена срещу който и да е народ, а е за защита на нашите граждани“, се посочва в декларацията.

Една от основните цели на коалицията е интегрирането на украинската отбранителна индустрия с европейската отбранителна и технологична база, която разработва ракети-прехващачи и системи за противоракетна защита. Партньорите възнамеряват съвместно да създадат ново поколение европейски системи за противоракетна отбрана и да разширят производствения капацитет на континента.

На учредителната среща присъстваха украинският президент Володимир Зеленски, френският президент Еманюел Макрон, датският премиер Мете Фредериксен, испанският премиер Педро Санчес, шведският премиер Улф Кристерсон, норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре и нидерландският премиер Роб Йетен. В срещата участваха още председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Антонио Коща и генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

Сред участниците бяха и представители на водещи европейски оръжейни компании, включително MBDA, Thales, Safran, Leonardo, Saab, KONGSBERG, HENSOLDT, Diehl Defence, eurosam, Destinus, Fire Point, SENER и Weibel.

Очаква се коалицията да се съсредоточи върху разработването на проекта FREYJA, европейска система за противоракетна отбрана, която трябва да допълва, а не да заменя съществуващите системи за противовъздушна отбрана. Инициативата, ръководена от украинската отбранителна компания Fire Point, има за цел да създаде по-достъпна и по-бързо разгръщаема алтернатива на системи като Patriot и френско-италианските ракети Aster.

След срещата Зеленски заяви, че по-силната противоракетна защита е от ключово значение, ако Русия трябва да бъде лишена от едно от основните си военни предимства.

„Колкото повече средства има Украйна за сваляне на руските балистични ракети, толкова по-голяма е вероятността Путин да седне на масата за преговори, защото последният му аргумент в тази война вече няма да работи“, написа украинският президент.

Той благодари на Макрон за домакинството на първата среща и подчерта, че проектът FREYJA е предназначен да укрепи цялостната европейска система за сигурност.

„Нашата работа по общата система FREYJA не цели да замени съществуващите системи. Тя е начин да допълним отбраната си, да създадем силен щит над цяла Европа и да направим това по-бързо и на по-ниска цена“, заяви Зеленски.

След срещата в Париж Макрон обяви няколко нови ангажимента за укрепване на украинската отбрана. Франция ще предостави на Киев лицензи за производство на ракетите Aster-30, използвани от системата за противовъздушна отбрана SAMP/T, както и за крилатите ракети SCALP и високоточните авиационни бомби AASM.

Френският президент заяви, че одобрената от Париж и Киев пътна карта се основава на споразуменията, постигнати между двете страни през ноември миналата година.

Той потвърди също, че Украйна ще получи първите си изтребители Rafale през 2028-2029 г. в рамките на вече обявената поръчка за 100 самолета.

„Първите самолети трябва да летят в украинското небе през 2028-2029 г. Ще има също допълнителни радари и допълнителни ракети“, каза Макрон, като добави, че новите лицензи за производство и оръжейни пакети значително ще засилят военните способности на Украйна.

Зеленски приветства решението на Франция, определяйки предоставянето на лицензите като голяма крачка напред за украинската отбранителна индустрия.

„Благодаря ви, Еманюел, лично за готовността да предоставите тези лицензи. Това е голям напредък и ще ни помогне изключително много. Лицензите за Aster и SCALP са важни решения“, заяви той.

Макрон отбеляза, че решението на Франция идва след като Вашингтон разреши лицензирано производство на ракети-прехващачи Patriot за Украйна, като посочи, че няколко европейски държави вече предприемат подобни стъпки.

Освен противоракетната отбрана, лидерите на „Коалицията на желаещите“ обсъдиха и бъдещи гаранции за сигурност за Украйна.

Британският премиер Киър Стармър заяви, че повече от 25 държави са готови да изпратят сили в Украйна в рамките на дни след евентуално прекратяване на огъня, за да помогнат за гарантиране на бъдещо мирно споразумение.

„Вече имаме ясни планове за многонационални сили, включващи над 25 държави, които са готови да бъдат разположени в рамките на дни, за да помогнат за гарантирането на мира, когато бъде постигнато прекратяване на огъня“, каза Стармър.

По думите му участващите страни са договорили и по-широк пакет от правно обвързващи гаранции за сигурност, като същевременно ще продължат военната помощ, разширяването на отбранителното производство, укрепването на противовъздушната и противоракетната защита и развитието на нови технологии.

Стармър добави, че Великобритания ще участва в европейската програма за финансиране на отбраната на Украйна на стойност 90 млрд. евро.

Зеленски съобщи още, че членовете на коалицията са се договорили следващата им среща да се проведе в Украйна. Той уточни, че около 40 участници са присъствали на срещата в Париж, включително представители на Молдова, а разговорите са включвали и подготовка за защита на украинската енергийна система преди зимата.

Докато коалицията разширява европейското сътрудничество в областта на отбраната, България не участва нито в срещата в Париж, нито в новата инициатива за противоракетна защита.

Списъкът с участниците, публикуван от Елисейския дворец, не включва български представител, въпреки че президентът Румен Радев е планирал посещение във Франция за събитията по повод националния празник на страната.

Френските власти посочиха, че срещата в Париж има три основни цели: укрепване на противовъздушната и противоракетната защита на Украйна, увеличаване на натиска върху Русия чрез предложения 21-и пакет санкции на ЕС и подготовка на дългосрочни гаранции за сигурност, които да предотвратят бъдеща руска агресия.

Френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че разговорите са били насочени и към лицензираното производство на оръжия в Украйна като ключов елемент за укрепване на отбранителните способности на страната в дългосрочен план.

Кремъл отхвърли срещата в Париж, като говорителят на руското президентство Дмитрий Песков я определи като събиране на „военнолюбци“. Той заяви, че Москва ще следи внимателно дейността на коалицията, тъй като според него участващите държави предприемат враждебни действия спрямо Русия.

Междувременно българският външен министър Велислава Петрова съобщи, че ще посети Киев тази седмица за разговори, посветени на енергийната сигурност и възможни допълнителни доставки на газ за Украйна преди зимата.

Тя потвърди също, че България е готова да подкрепи новия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия, след като бъдат отчетени националните ѝ интереси. Окончателното одобрение на мерките обаче все още не е постигнато, тъй като няколко държави членки настояват за промени.