Унгарският парламент одобри 17-ата поправка на конституцията на страната, която открива пътя за отстраняването на президента Тамаш Шуйок и позволява на депутатите да изберат временен държавен глава до приемането на нова конституция.
Поправката беше приета със 139 гласа „за“ и 6 „против“, като 54 депутати не участваха в гласуването. Според новите разпоредби мандатът на Шуйок ще приключи в деня след влизането на поправката в сила. След това парламентът ще избере нов президент, който ще изпълнява функциите си до приемането на нова конституция, като временният мандат не може да надхвърля пет години.
Премиерът Петер Мадяр определи конституционните промени като необходима стъпка към демонтиране на политическата система, изградена според него по време на управлението на Виктор Орбан и партията „Фидес“. В обръщение към парламента преди гласуването той заяви, че запазването на настоящата конституция би било „предателство към унгарската нация“, като нарече Основния закон, написан от „Фидес“, „учредителния документ на унгарската Коза Ностра, изградена от Фидес-КДНП“.
Според Мадяр по време на управлението на Орбан държавните институции са били подчинени на интересите на един политически лидер. Той обвини бившия главен прокурор Петер Полт, че не е разследвал изчезването на стотици милиарди форинти от централната банка на Унгария, както и че ключови конституционни институции многократно не са изпълнявали задълженията си.
„Конституционната задача е да защитава страната от външни заплахи, унгарския народ от произволна власт, общественото имущество от разграбване, свободата на изборите от намеса на държавата и тайните служби, децата, поверени на грижите на държавата, от техните насилници, както и държавните институции от използване от партия, която е загубила избори, за да запази собствената си власт“, заяви Мадяр.
Премиерът посочи и няколко причини за отстраняването на Шуйок, като го обвини, че е запазил мълчание при случаи, които според него представляват сериозни нарушения на конституцията. Сред примерите той посочи предполагаеми полицейски разследвания и наблюдение от страна на службите срещу IT специалисти, свързани с партията „Тиса“, извършвани по фабрикувани обвинения.
„Той трябваше да защити конституционализма, когато една от най-важните му основи беше поставена под заплаха: принципът, че тайните служби защитават унгарската държава и никога не могат да се превърнат в инструменти на управляващата партия“, заяви Мадяр.
„Фидес“ бойкотира гласуванетоИнициативата на управляващото мнозинство предизвика бойкот от страна на „Фидес“ и коалиционния ѝ партньор КДНП. По време на парламентарния дебат миналата седмица депутатът от „Фидес“ Миклош Пани обяви, че управляващият съюз няма да участва в това, което определи като разрушаване на демокрацията.
Както беше обещано, депутатите от „Фидес“ не присъстваха нито на финалния дебат, нито на гласуването, а президентът Шуйок също не беше в парламента.
Малко преди гласуването лидерът на парламентарната група на „Фидес“ Гергей Гуляш обяви оставката си, като заяви, че политическата система в страната е достигнала безпрецедентен момент.
„От този момент нататък в Унгария има политическо състезание, в което поне половината от депутатите са изключени от участие“, каза Гуляш.
Той допълни, че отстраняването на държавния глава по този начин няма аналог и заяви, че вече не може легитимно да продължи да ръководи парламентарната група.
Миналата седмица привърженици на „Фидес“ организираха и протест пред президентския дворец „Шандор“ под лозунга „Спрете произволното управление!“.
Процедурата за отстраняване на президентаСпоред новата конституционна процедура Шуйок разполага с пет дни, за да подпише поправката. Ако откаже, парламентът може да започне процедура по отстраняването му, като по този начин той ще бъде лишен от възможността да упражнява президентските си правомощия.
В такъв случай председателят на парламента ще има право да обнародва закона вместо него.
Шуйок многократно оспорва опитите за отстраняването му, като повдигна конституционни възражения и поиска становища както от Конституционния съд на Унгария, така и от Венецианската комисия.
Министърът на правосъдието Марта Гьорг, която е автор на поправката, заяви, че промените целят да гарантират законното функциониране на държавата до приемането на нова конституция и да поставят основите за това, което правителството определя като възстановяване на конституционната демокрация.
Освен прекратяването на мандата на Шуйок, поправката въвежда ограничение от максимум три парламентарни мандата, или 12 години, за депутатите, определя задължителна пенсионна възраст от 70 години за съдиите в Конституционния съд и позволява на съдии да започват процедури за отзоваване на председателите на Върховния съд и Националната служба за съдебна администрация.
Мадяр: „Това е началото на смяната на политическите марионетки“Преди гласуването Мадяр предупреди във Facebook, че конституционната поправка поставя началото на смяната на „политическите марионетки на Орбан“ в държавните институции.
Той заяви, че президентът няма правомощия да разглежда съдържанието на конституционна поправка и може да поиска проверка от Конституционния съд единствено при наличие на процедурни нарушения.
„Очевидно е, че такава ситуация не съществува“, написа Мадяр.
По думите му Шуйок първоначално е възнамерявал да подпише поправката, но след намеса на „Фидес“ е получил инструкции да не го прави. Мадяр обвини партията, че на практика нарушава конституцията.
Той допълнително заяви, че „Фидес“ вече е подготвила искане до Конституционния съд от името на президента, с което да блокира влизането на поправката в сила. Според него Петер Полт, който вече е член на Конституционния съд, е готов да гарантира, че делото ще бъде фактически замразено.
„Нека бъде напълно ясно за всички, които участват в тази тъмна, противоконституционна маневра и така биха попречили на демократичната воля на народа да надделее, че по-късно ще трябва да понесат отговорност за това“, предупреди премиерът.
Министърът на здравеопазването Жолт Хегедюш също защити отстраняването на Шуйок, като заяви, че предишното ръководство на страната е изградило мрежа от дългогодишни държавни служители и институции, предназначени да запазят политическото влияние дори след загуба на избори.
Според Хегедюш президентът многократно не е изпълнявал моралните си задължения, като е запазвал мълчание, когато съдии, журналисти, граждански активисти и уязвими деца са се нуждаели от институционална защита.
„Отново и отново той не направи това, което е най-важното морално задължение на президента: да постави граница пред властта, да защитава човешкото достойнство, да пази единството на нацията и да говори и за онези, които нямат институционална сила“, заяви Хегедюш.
