През последните години в България е липсвала последователна държавна политика в земеделието, като усилията са били насочени основно към разпределянето на субсидии. По думите му от 2007 г. насам всеки министър е възприемал земеделската политика просто като "даване на едни пари".
"Земеделието отдавна не е онази романтика от детските ваканции на село", категоричен е министър Абровски в интервю по Нова телевизия. По думите му досегашният модел е разглеждал държавната политика предимно като финансово подпомагане, без да се създават условия за развитие и повишаване на конкурентоспособността на българските производители.
Абровски определи животновъдството като най-трудния сектор в българското земеделие. По отношение на млечния сектор министърът заяви, че високата концентрация на пазара създава риск за българските млекопроизводители, тъй като голям преработвател може да влияе върху изкупуването на сурово мляко и да увеличава дела на вносната суровина.
Според министъра най-сериозният проблем пред сектора обаче се оказва безпрецедентната концентрация на пазара. Той отправи директни упреци към регулатора Комисията за защита на конкуренцията. По повод данните, изнесени от заместник-председателя на КЗК Радомир Чолаков, че една компания държи 70% от преработката на мляко у нас, Абровски отговори с директни обвинения към бившите управляващи.
"Би трябвало да попитате самия господин Чолаков, защото неговата политическа партия ГЕРБ го е допуснала. Това е станало по времето на една Комисия за защита на конкуренцията, която беше доминирана от ГЕРБ. И това е абсолютно политическо неглижиране на сектора", заяви Пламен Абровски, коментирайки как е допуснат подобен монопол.
Попитан дали такова доминиращо положение може да се случи случайно или от нехайство, министърът е категоричен: "Няма как да се случи случайно и нехайно. Реално погледнато тази концентрация е търсена причина и начин, по който да се позволи. Доколкото си спомням от личните разговори, които съм имал, там идеята е била: "Разрешете ни ние да купим, ние ще направим инвестиции, за да бъде по-модерно, по-евтино". Нито е по-модерно, нито е по-евтино. Просто някой, някъде по веригата е търсил причина, за да го разреши това нещо".
Абровски очерта и най-големия риск за националното ни производство, произтичащ от решенията на старата КЗК.
"Това нещо е изключително опасно. Когато си говоря с млекопроизводители, те ми казват така: В един прекрасен момент тази компания казва: "Аз ще фалирам млечния сектор в България!" Нали се сещате, че ако 70% от потреблението на мляко отива в тази компания, в момента, в който тя каже "Аз спирам да купувам 70% българско, аз започвам 50% да внасям от Гърция, от Румъния, от Чехия, от Германия, откъдето си искам" - тя може ли да фалира млечния сектор? Да, може. И тук вече отговорността е на тези, които са го разрешили", заяви министърът.
Абровски повдигна и друга тревожна тема - легалният отказ от регулация, който позволява саламурено сирене да се произвежда в чужбина, да се внася у нас и да се продава в кутии, които създават илюзията, че продуктът е български. То е с външен вид, близък до този на българските продукти. Според него потребителите често трудно разпознават произхода на храните. По тази причина Министерството на земеделието и храните работи по въвеждането на ясни стандарти и по-добро етикетиране, което да улесни разграничаването на произведените в България продукти и на храните, произведени с българско мляко.
Министърът на земеделието посочи, че основен приоритет сега е обединяването на малките земеделски стопани, подобряването на достъпа им до пазари и създаването на условия за устойчиво развитие на сектора. Като пример той посочи внесения законопроект за взаимоспомагателен фонд, който има за цел да подпомага производителите при кризи и да улесни достъпа им до финансиране.
Министърът коментира и инициативата "Кошница с грижа", в която вече участват 13 търговски вериги. По думите му първоначалните анализи показват засилен интерес от страна на потребителите. Предстоят разговори с представителите на търговските вериги за разширяване на списъка с български продукти и за подобряване на възможностите за реализация на родното производство.
