Анди Бърнам започна мандата си като премиер на Великобритания с обещание да „върне надеждата“ на страната, като заяви, че неговото правителство ще се съсредоточи върху възстановяването на местните общности, облекчаването на натиска върху домакинствата и създаването на нов политически и икономически модел.
Бившият кмет на Голям Манчестър влезе на „Даунинг стрийт“ 10, след като депутатите от Лейбъристката партия отстраниха Кийр Стармър от премиерския пост. Така Бърнам стана шестият министър-председател на Великобритания за последното десетилетие и седмият от 2016 г. насам.
В първата си реч пред премиерската резиденция Бърнам призна, че обществото е разочаровано от политиката и че правителствата не са успели да осъществят очакваната промяна.
„Знам, че хората у дома са уморени от политиката. Чувам ви и искам да бъда честен с вас. Не бяхме достатъчно добри и трябва да бъдем по-добри. Ще бъдем“, заяви той.
Застанал до съпругата си Мари-Франс ван Хел, новият премиер заяви, че Великобритания се нуждае от период на стабилност и обновление след години на политически сътресения.
„От моето поколение политици се изисква да вдигнем нивото си и да отговорим на новото предизвикателство“, каза Бърнам, допълвайки, че страната трябва отново да докаже, че може да възстанови стабилността си.
Новият министър-председател обеща 10-годишен план за промяна на британската икономика и политическа система, като заяви, че предишни решения са оставили много общности пренебрегнати.
Сред основните му приоритети са повторна индустриализация на страната, прехвърляне на повече правомощия от централната власт в Лондон към регионите и връщане на по-силен обществен контрол върху основни услуги.
„През 80-те години Великобритания пое в някои грешни посоки. Политическата власт беше централизирана, икономическата власт беше приватизирана, големи части от страната бяха деиндустриализирани и те все още не са се възстановили“, заяви Бърнам.
Той подчерта, че много райони продължават да се борят с икономическия упадък и обеща нов подход, основан повече на сътрудничество и решаване на реални проблеми, вместо на политическо противопоставяне.
Една от първите задачи на правителството ще бъде справянето с натиска върху семейните бюджети. Бърнам обяви, че кабинетът ще въведе изцяло финансиран пакет за подкрепа, включващ мерки за намаляване на цените на енергията и автобусните билети.
По-късно той потвърди, че ДДС върху сметките за електроенергия за домакинствата ще бъде премахнат от 1 октомври. Очаква се това да намали годишния таван на цените на енергията с около 45 британски лири.
Правителството заяви, че данъчната промяна ще бъде финансирана чрез прекратяване на предишната програма за цифрова идентичност, която трябваше да струва около 1,8 млрд. британски лири за три години.
Бърнам определи мярката като незабавна стъпка, която ще даде на домакинствата „глътка въздух“ през зимата.
Новият премиер също намекна, че кабинетът може да използва по-голяма гъвкавост в рамките на съществуващите бюджетни правила, за да финансира инфраструктурни проекти. Той обаче подчерта, че ще запази предпазлив подход към публичните финанси.
„Казах, че ще спазваме фискалните правила, и това означава настоящите правила и използването на всяка възможна гъвкавост в тях. Това не е свързано с поемане на рискове за икономиката. Никога не съм го правил в нито една от ролите си“, заяви Бърнам.
Коментарите му първоначално разтревожиха финансовите пазари, като цените на британските 10-годишни държавни облигации спаднаха заради опасения от по-големи заеми и нарастване на дълга.
Назначаването на Джон Хийли за финансов министър обаче успокои част от опасенията, тъй като той е възприеман като опитна и предпазлива фигура.
Хийли, 66-годишен бивш министър в Министерството на финансите при управлението на Тони Блеър и Гордън Браун, заменя Рейчъл Рийвс като министър на финансите. Назначението му беше изненада, след като сред фаворитите за поста бяха смятани Ед Милибанд и Шабана Махмуд.
Оставката на Хийли като министър на отбраната при Стармър беше един от факторите, довели до кризата, която в крайна сметка принуди бившия премиер да напусне поста. Той критикуваше правителството, че не осигурява достатъчно средства за отбраната, а сега ще отговаря за намирането на ресурсите за увеличаване на военните разходи до 3% от БВП до 2030 г.
Новият финансов министър ще трябва да надзирава и плановете на Бърнам за икономическо преструктуриране, включително повторна индустриализация, регионално развитие и мерки за намаляване на разходите за живот.
Сред първите международни разговори на Бърнам като премиер бяха разговори с президента на САЩ Доналд Тръмп, украинския президент Володимир Зеленски и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
В разговора си с Тръмп двамата обсъдиха Иран, военното сътрудничество между САЩ и Великобритания, търговията и сигурността, включително ситуацията около Ормузкия проток. По-късно Тръмп определи разговора като „много добър“ и заяви, че двамата ще се срещнат „в не много далечно бъдеще“.
Бърнам също потвърди подкрепата на Великобритания за Украйна във войната ѝ срещу Русия. От „Даунинг стрийт“ заявиха, че той е подчертал „непоколебимия ангажимент“ на Лондон към украинската отбрана.
Новият премиер бързо преструктурира правителството, като освободи няколко високопоставени фигури, свързани със Стармър, и повиши свои съюзници.
Сред напусналите кабинета са Рейчъл Рийвс, вицепремиерът Дейвид Лами, Дарън Джоунс, Стив Рийд, Питър Кайл, Ричард Хърмър, Лиз Кендъл, Джо Стивънс и Хилари Бен.
Луиз Хейг беше назначена за първи държавен секретар, министър на херцогството Ланкастър и министър в Кабинета, превръщайки се в една от най-влиятелните фигури в новата администрация. Тя е близък съюзник на Бърнам и изигра ключова роля в кампанията му за смяната на Стармър.
Ед Милибанд, досегашен министър на енергетиката, беше назначен за външен министър. Бившият лидер на Лейбъристката партия остана в кабинета на Стармър, но по-късно се присъедини към призивите той да се оттегли.
Шабана Махмуд запази поста си на вътрешен министър и ще продължи да отговаря за имиграционната политика и реформите в областта на убежището.
Ивет Купър беше преместена от външното министерство в Министерството на здравеопазването и социалните грижи, където ще ръководи реформата на затруднената система за социални грижи.
Пат Макфадън остана министър на труда и пенсиите, отговаряйки за реформите в социалната система.
Уес Стрийтинг, който преди това обмисляше да се кандидатира за лидер на Лейбъристката партия, беше назначен за министър на отбраната. Назначението идва на фона на нарастващи опасения за военната готовност на Великобритания и натиска за увеличаване на разходите за отбрана.
Миата Фанбюле стана министър на енергетиката, Джонатан Рейнолдс се върна като министър на бизнеса, а Анджела Рейнър беше назначена за министър на жилищната политика.
Рейнър, която преди това напусна правителството заради спор, свързан с данъци върху имот, ще отговаря за плановете за повече общински жилища и разширяване на правомощията на местните власти.
Бърнам обяви също, че прекратяването на бездомността ще бъде първата му задача като премиер след посещение при бездомни хора в централен Лондон. Той вече беше дал подобно обещание като кмет на Голям Манчестър, въпреки че по време на мандата му броят на бездомните се увеличи.
Новото правителство се изправя пред сериозни предизвикателства, включително слаб икономически растеж, високи разходи по заемите, увеличаващи се социални разходи, нелегална миграция през Ламанша и несигурност, породена от международните конфликти.
Бърнам разполага с ограничени възможности за големи разходи заради високия държавен дълг и съществуващите бюджетни ограничения. Опозиционните партии вече поставиха под въпрос легитимността му и поискаха предсрочни избори.
Кийр Стармър напусна „Даунинг стрийт“, заявявайки, че задачата му по възстановяването на Лейбъристката партия е приключила. Той каза, че си тръгва „с достойнство“ и предупреди Бърнам, че Великобритания е изправена пред трудна международна среда, в която противниците ѝ ще се опитват да я разделят.
Стармър спечели убедително мнозинство за Лейбъристите на изборите през 2024 г. след 14 години управление на консерваторите, но неговото правителство по-късно беше подложено на критики заради промени в политиката, скандали и вътрешни разделения.
Бърнам, който се върна в парламента след мандата си като кмет на Голям Манчестър, беше избран от депутатите от Лейбъристката партия като най-добрия шанс за ограничаване на нарастващата подкрепа за партията Reform UK на Найджъл Фараж.
Френският президент Еманюел Макрон поздрави Бърнам и призова за подновено сътрудничество между Великобритания и Европейския съюз, като настоя новият премиер да даде „нов импулс“ на отношенията между Лондон и Брюксел.
